Нощният вой на кучетата традиционно се свързва с поличби и свръхестествени явления, но науката намира по-прозаични обяснения. Това поведение има дълбоки корени в природата на кучетата.
Виенето е метод за комуникация на дълги разстояния, наследен от дивите предци.
Самотата е най-честата причина за нощно виене. Кучетата са социални животни и раздялата със стопанина им или с други кучета причинява стрес.
Някои звуци, които са нечути за човешкото ухо, могат да провокират вой. Далечни сирени, ултразвук или дори домакински уреди могат да бъдат спусъци.
Физическият дискомфорт, от болка до пълен пикочен мехур, също се изразява чрез виене. По-възрастните кучета с когнитивни нарушения често вият през нощта.
Хормоналните промени при некастрираните индивиди засилват това поведение. Женските кучета в разгонване и мъжките кучета, които ги подушват, са особено склонни към вокализация.
Тревожните кучета реагират с вой на промени в атмосферното налягане, очаквайки гръмотевична буря или земетресение. Чувствителният им слух улавя нискочестотни вибрации.
Породата играе важна роля – хъскитата, маламутите и другите северни кучета вият по-често, тъй като този метод на комуникация е генетично обусловен.
За да намалите виенето през нощта, е важно да осигурите на кучето си достатъчно упражнения през деня и удобно място за спане.
Игнорирането на воя е най-добрата тактика, тъй като всяка реакция от страна на собственика се възприема като насърчение. В трудни случаи консултацията със зоопсихолог ще помогне.
След като разберете причините, можете да коригирате това поведение, като по този начин спестите нервите, съня си и този на съседите си.
