Ако храната се превърне в основен начин за справяне с лошото настроение, мозъкът бързо запомня това и започва да предлага „закуска“ всеки път, когато сте нервни. Какво да правите по въпроса?
На пръв поглед тайната на отслабването изглежда проста: яжте по-малко, движете се повече – и ще бъдете щастливи. Но на практика намаляването на количеството храна може да бъде много трудно.
Работата е там, че храната не е просто източник на енергия. Често има ефект, наречен „цикъл на зависимост“, поради който постоянно преяждаме.
Цикълът на зависимостите
Представете си: прибирате се след тежък ден и искате нещо сладко. Взимате шоколадов блокче, изяждате едно парче, после второ и усещате как напрежението малко отшумява. Но вечерята не свършва дотук. Сядате на дивана и си мислите: „Сега бих искал нещо солено.“ Взимате пакет чипс или буркан маслини и ги изяждате бързо.
Най-тъжното е, че подобно преяждане не носи истинско удоволствие. На сутринта ще видите празни опаковки и ще си помислите: „Беше вкусно, но не ме накара да се почувствам по-добре.“ Тялото е тежко, а душевният мир така и не идва.
Защо искаме едновременно сладки и солени храни?
Захарта и солта ни влияят по различни начини:
Захарта бързо дава енергия и отпуска.
Солта засилва вкуса на храната и създава усещане за ситост.
С течение на времето мозъкът започва да свързва тази комбинация с почивка и облекчаване на умората.
Това създава порочен кръг: всяко неприятно чувство, което изпитвате, е нещо, което искате да заглушите с храна. Ако продължавате така, дори малко тревожност или скука ще ви накарат да искате да ядете шоколад или закуски, защото мозъкът ви не знае друг начин да облекчи напрежението.
Как да се справя с това
Най-доброто нещо, което можете да направите, е да намерите нови начини за релаксация, които наистина ви вършат работа. Това може да бъде хоби, разходка или нещо друго, което ви кара да се чувствате по-добре и да ви зарежда с енергия.
Защо стресът влияе по различен начин на апетита
Някои хора започват да ядат много, докато други, напротив, губят желание за ядене напълно. Това се дължи на начина, по който тялото ни реагира на стрес.
В началото, когато стресът е силен, се произвежда адреналин, който потиска апетита – тялото се подготвя за опасност и не мисли за храна.
Ако стресът продължи дълго време, в тялото се появява друг хормон – кортизол. Той кара мозъка да иска повече енергия и човек започва да преяжда.
Но тези, които спрат да се хранят напълно, често развиват депресия. Тогава на човек му става трудно да прави обикновени неща и той губи интерес към това, което преди му е носело радост.
