Много хора възприемат постоянното следване по петите на кучето от стопанина му като знак за преданост и обич.
Ветеринарните експерти обаче отбелязват, че подобно поведение може да показва скрити психологически проблеми.
Патологичната привързаност, известна като синдром на хипер-привързаност, често се развива при животни с повишена тревожност.
Домашният любимец се страхува да остане сам и постоянно търси визуален контакт със стопанина, дори в рамките на апартамента.
Тревожността може да се увеличи в определени ситуации, например когато собственикът се приготвя за работа или когато се разхожда на непознато място.
Кучето не само придружава човека, но и показва очевидни признаци на стрес – хленчене, треперене или учестено дишане.
Ако вашият домашен любимец не може да остане сам дори в съседната стая и започне да разрушава мебели, това показва сериозен проблем.
Това състояние често е причинено от липса на социализация в кучешка възраст или психологическа травма.
Някои породи кучета тип „играчка“ са генетично предразположени към развиване на прекомерна зависимост от стопанина си. Модификацията на поведението изисква постепенно привикване на кучето към кратки периоди на самота.
Създаването на безопасно пространство с играчки-пъзели, които разсейват домашния любимец, когато стопанинът го няма, помага.
В сложни случаи може да се изисква помощта на професионален зоопсихолог за разработване на индивидуална програма за адаптация.
