В България се наблюдават едни от най-високите цени на хранителни продукти от малката потребителска кошница спрямо други държави в ЕС. Съпоставката със стойността на продукти като брашно, ориз, прясно мляко, олио, закуска в търговски обекти в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния показва, че у нас през миналия месец те са стрували най-скъпо.
Това показва наблюдението на цените от малката потребителска кошница за месец септември, което бе представено на пресконференция днес, 15 октомври, от президента на КНСБ Пламен Димитров и зам.-директора на Института за социални и синдикални изследвания Виолета Иванова. КНСБ следи от юни цените на 21 стоки в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини. Наблюдението е част от осъществяването на обществен контрол в процеса по въвеждане на еврото и в изпълнение на подписания с правителството меморандум за сътрудничество и недопускане на необосновано поскъпване.
За първи път в рамките на месечното наблюдение бе представена и съпоставка с други държави в ЕС, като резултатите показват още, че близо една трета от стоките в малката потребителска кошница са сред най-високите в сравнение с държави от ЕС. А останалите цени са равни или близки до средноевропейските. В същото време минималната работна заплата в страната продължава да е с най-ниска абсолютна стойност сред държавите-членки. Килограм брашно у нас например през септември е струвал средно 1,07 евро, докато в другите наблюдавани държави е под 1 евро, с изключение на Германия, където стойността е близо до нашата – 1,05 евро. Само в България литър олио струва средно над 2 евро, докато от другите страни най-близо до нашата стойност е цената в Испания – 1,89 евро.
С минимална работна заплата у нас малката потребителска кошница може да бъде закупена най-малко пъти – едва 9,6. В Румъния – 16,5 пъти, 16,9 пъти в Хърватия, 20,8 пъти в Испания; 26,2 пъти във Франция; 30 пъти в Германия и 33,4 пъти в Нидерландия.
Цените на пилешкото, краставиците и на чаша кафе се вдигат най-осезаемо през септември на месечна база. Увеличението при кафето се обяснява и с общия ръст на цената на суровината от края на 2024 г. насам. Леко намаление на месечна база се отчита при минерална вода. Цената на баничката се задържа. При бензина също има задържане на цената на месечна база, показват данните. Стойността на кошницата се увеличава с 0,5% спрямо август.
В малките търговски обекти при 10 от 17 наблюдавани позиции се поддържат по-ниски цени спрямо големите вериги в диапазон от -6 до -12%. В малките магазини са по-ниски цените на стоки като брашното, яйцата, кренвиршите, сиренето, прясното мляко. Продължават и отклоненията между цените на дребно и едро. Диапазонът на надценката на наблюдаваните стоки при търговията на дребно е между 23 и 71 процента. При много продукти (ориз, прясно мляко, сирене, яйца, домат, краставица, картоф, ябълка, боб) надценката е над 50% за крайния потребител спрямо борсовата цена.
„За нас е много обнадеждаващо, че КЗК, с която работим интензивно на експертно ниво, започва да генерира доста важни, но и доста смущаващи данни за пазара на хранителните стоки. Чухте председателя на КЗК. За нас числата, които бяха представени са скандални, те потвърждават и нашите констатации. Разликата с нашите данни идва от това, че ние гледаме пазара, гледаме цени, които са публично обявени, а КЗК анализира цени, предоставени от самите търговски обекти, от търговските вериги в това число. Т.е. обявената разлика между доставната и продажната цена в търговските вериги – между 50 и 90%, е извлечена от данните на самите търговци. Няма спор, въпросителна или съмнение, че това са числата. Дали това е справедлива пазарна цена, всеки може да си направи извод. За нас категорично не е“, коментира Пламен Димитров.
Той посочи, че вторият извод, анонсиран от председателя на КЗК Росен Карадимов – за неравномерно разпределение на търговските обекти, показва, че има райони, в които се създава неконкурентност и неперфектност на пазара. Такъв е районът на Видин.
„Хубаво е, че се изпращат данните, че се публикуват вече. Оттук нататък обаче трябва да последват действия. Хората очакват не само да гледаме числа, да обясняваме движенията им нагоре -надолу, но когато се констатира нарушение на пазарните правила, да се налагат санкции. Само тогава хората ще повярват, че има държава в тази държава“, каза още президентът на КНСБ.
Той коментира и сътресенията в управляващата коалиция, както и очертаващия се дефицит в бюджета и въпроса как се събират повече приходи.
„Разговорът как точно да се балансира бюджетът, къде да се отреже, къде не може, има и политическо измерение. Ако нещо може да се отреже, то е от капиталови разходи. Корупция в заплатите и пенсиите няма. Ако възможността е да балансираме бюджета, като отрежем от капиталовата програма – смятам, че трябва да се направи. Не е единствен начин, но е най-щадящият за обществото и системите и този дебат не се е случил. Тук са прави работодателите, че дебат няма по тази тема. Ние дадохме нашите предложения“, каза Димитров и посочи, че очаква публичната полемика с една от работодателските организации да намери успокоение в среща между ръководствата на национално представителните организации, на която да бъдат обсъдени и други важни въпроси, които остават встрани. Сред тях са компенсациите аз ел.енергията, кои небитови абонати ще бъдат подкрепени, как ще бъдат подпомогнати болници и училища.
Димитров призова големите партии да намерят формула за управление, защото предстои приемането на най-трудния бюджет за последните 30 години. За държавата ще е вредно, ако получим недоносче, посочи той.
