Ако на пенсионните фондове имат възможност да инвестират и в инфраструктурни проекти, това ще повиши цялостното благосъстояние на държавата и ще се създадат условия за ръст на икономиката. Тази позиция защити изпълнителният директор на ПОК Доверие Мирослав Маринов на форум, посветен на пенсионното осигуряване в София, предаде OFFnews
Според него инвестициите в обществена инфраструктура са добри в условията на волатилност и инфлация, а пенсионните компании биха могли да са партньор на държавата в реализацията на редица важни проекти.
Възможните решения на проблемите и предизвикателствата пред пенсионната система у нас бяха обсъдени днес на форума „За пенсионната система – с поглед напред“, организиран от Българското актюерско дружество (БАД).
Необходимо е стабилизиране на публичния сектор и овладяване на дефицита в бюджета на ДОО, отбеляза Татяна Битунска, председател на УС на БАД, която направи преглед на основни моменти от развитието на пенсионния модел у нас, както и на извършени промени в законодателната уредба, свързани с него.
Тя цитира данни за дефицита в ДОО, който през 2015 г. стига 5 процента от БВП, през 2019 г. пада до 3 процента, през 2023 г. е 5,3 процента от БВП, през 2024 г. е около 6 процента, добавяйки, че очакванията са за следващите две години той да бъде около 6 процента от БВП, а в дългосрочната прогноза евентуално да падне до 5 процента.
Данните от статистиката за максималната пенсия и минималната работна заплата от последните години изглеждат много нелогични на фона на това, което икономистите отчитат като ръст на производителност, на БВП, на икономически растеж, отбеляза Битунска. Тя коментира, че неколкократно увеличение на плащанията за максимална пенсия и минимална работна заплата през годините не винаги изглежда подплатено с икономическа обосновка. По данни от актюерския доклад на НОИ за 2024 г. разходите за пенсии като процент от БВП се движат около 10 процента и над него. Зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължава да нараства като близо 50 процента от общите разходи на ДОО трябва да бъдат финансирани с трансфери от бюджета, отбеляза експертът, добавяйки, че дефицитът в ДОО е в размер 5,5 – 6,2 процента от БВП.
Коментирайки демографска статистика на населението у нас до 2021 г., показваща тенденцията за намаляване на населението, Битунска посочи, че намаляващо население само по себе си не е проблем, стига демографската структура да позволява едно устойчиво и проспериращо развитие на финансите, държавата и пенсионната система. Тя отбеляза още, че населението у нас на възраст над 65 години започва да придобива един все по-голям дял от обществото – през 2023 г. е около 20 процента.
Битунска припомни, че една от промените в законодателството беше свързана с поетапното, постъпково увеличаване на пенсионната възраст в опит да се справи ДОО с предизвикателствата като отбеляза, че е таргетирано изравняването на възрастта на мъжете и жените за пенсиониране на 65 години през 2037 г. В същото време се променя не само възрастта, а и изискването за осигурителен стаж и възраст като достига 37 години за жените и 40 години стаж за мъжете, отбеляза тя.
Експертът посочи, че това, което може да се направи е първият стълб да изиграе само социална роля. Има държави, в който първият стълб предлага фиксирана пенсия за всички с необходимия стаж и възраст, както е в Англия и Нидерландия, отбеляза тя. Другото, което трябва е засилване на ролята на втория и третия стълб в няколко аспекта – вноската задължително да се увеличи от 5 процента на най-малко 10 процента, намаляване на таксите и удръжките, и умни инвестиционни решения за това как парите за осигуряване да работят за обществото и да носят доходност за бъдещите пенсионери, каза Битумска.
