Нерядко хората се оплакват от състоянието на държавата, неуредиците и липсата на разбиране към бизнеса. Те попадат в капана на заблудата, че всичко тук не е наред, а някъде там, зад граница – всичко е организирано и обмислено. Малко се изисква, за да се пропука този начин на мислене. Пример дава Драгица Херич, журналист от изданието Kmecki Glas, който описва проблемите на земеделския сектор в Словения, предаде Агри.
В последния материал на Херич, озаглавен “Купуваме с отстъпка, плащаме със здравето си”, откриваме нещо много познато: липсата на конкурентоспособност на местните производители заради евтиния внос, разминаването в стандартите на производство (по-голям контрол върху вътрешната продукция, отколкото върху вносната), унищожаването на местното производство и много други.
Според Херич характерно за всички политици е да казват колко важна е местно произведената и здравословна храна. Докато обаче един-единствен основен критерий при обществените поръчки е ниската цена, ще се консумира храна с най-ниско качество.
Такова е предлагането в магазините. И такова е положението в нашата все още жива хранително-преработвателна промишленост. Местните производители вече не могат да се конкурират с евтините вносни масово произведени зеленчуци от други европейски страни, извън ЕС и от други места, пише експертът.
За потребителя, който се интересува само от цената, тя очевидно е достатъчно добра, защото в крайна сметка попада в количката му. За съжаление, никой не пита защо вносните храни са по-трайни? За съхранение на зеленчуци, които трябва да се транспортират на дълги разстояния до рафтовете на магазина, се използват специални химикали и покрития. Доказано е, че те забавят гниенето, зреенето и развитието на мухъл и други болести. За тази цел се използват восъци и други покрития, различни газове за контрол на зреенето, охлаждащи газове или атмосфера с по-малко кислород. По този начин продукцията се запазва възможно най-дълго, допълва Херич.
Споменава още и друга част от студената верига – брането на неузряла продукция, което се свързва с по-ниско качество на храната.
Знаем, че само продукцията, набрана при оптимална зрялост, е най-прясна, най-вкусна и най-естествена. Разбира се, тя също така започва да се разваля бързо, пише Херич.
Друг сериозен проблем в Словения е по-големият контрол върху вътрешното производство на зеленчуци, отколкото върху вноса.
Факт е, че местната продукция има значително по-къса верига и по-кратък транспорт, а и нашето производство е съвсем различно. Поради малкия размер и липсата на интерес от страна на фитофармацевтичната индустрия, у нас са регистрирани значително по-малко химически продукти за растителна защита. Освен това имаме по-голям и по-строг контрол върху местното производство, отколкото върху всичко, което идва от внос. Само тук-там някой вносен продукт се изтегля от продажба или не излиза на пазара, защото властите установяват несъответствие с него като част от официалния си контрол. Колко хиляди тона зеленчуци и плодове отиват по рафтовете на магазините или за преработка, без да се вземат проби, но никой не знае!?
Херич дава скорошен пример. От продажба на словенския пазар е изтеглен зелен боб мунг с произход от Тайланд. Установено е, че той съдържа прекомерни нива на остатъци от пестициди.
Това не е изолиран случай. Има много, подчертава Драгица.
Тези редки скандали обаче не достигат до широката общественост. Потребителите бързо забравят.
Нека си припомним вече почти забравените вносни туршии за преработка, за които беше доказано, че съдържат лекарството парацетамол. Парацетамолът е лекарство, което се използва за облекчаване на болка и понижаване на температурата и не трябва да се намира в никакви хранителни продукти, дори в ниски концентрации, напомня журналистът.
Словенецът коментира и вноса от съседните държави.
Изхранването на два милиона души не е проблем. Проблемът е, че няма да бъдем продоволствено суверенни, ако продължаваме така. На нашия пазар идват не само стоки от трети страни и други континенти, но и излишъци, от които французите, поляците, германците и другите в рамките на ЕС, които иначе са организирани в организации на производители, могат да се отърват много бързо и лесно, могат да ги хвърлят на компост, в морето или да ги продадат за много малко пари на нас – словенците. И така търговците предлагат на клиентите стоки на по-ниска цена от предлагането, не само вносни продукти, но често поради натиска на евтините вносни стоки, и местни продукти, пише с огорчение Драгица.
Тази ценова политика привлича клиенти, но води до унищожаване на местното производство съзнателно или несъзнателно.
