Съдът на Европейския съюз (СЕС) отмени забраната за държавите, като България, в които действа механизъм за автоматично индексиране на минималната работна заплата (МРЗ), той да води до намаляването ѝ.
Днес СЕС е отменил две разпоредби от Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. Едната е именно тази, която въвежда забраната на общоевропейско ниво.
Решението все още не е публикувано на български език, пише Lex.bg.
През 2023 г. в Кодекса на труда (КТ) беше установен механизъм за автоматично индексиране на МРЗ. В чл. 244 КТ беше предвидено, че „минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“.
Освен това в ал. 3 на същата разпоредба беше записано, че определената по този ред минимална заплата „не може да е по-ниска от определената за предходната година“.
Директивата за адекватните МРЗ в ЕС беше оспорена в съда от Дания, която искаше да бъде отменена в цялост. Позицията на Дания е, че директивата нарушава разпределението на правомощията между Съюза и държавите членки, тъй като води до пряка намеса при определянето на заплащането и в правото на сдружаване – области, които съгласно договорите не попадат в обхвата на правомощията на Съюза.
В решението си от днес съдът видя такава намеса само по отношение на две разпоредби на директивата.
Първата е тази, с която директивата налага на държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, критерии, които следва да бъдат взети предвид в процедурите за определянето и актуализирането им. „По този начин директивата хармонизира част от съставните елементи на законоустановените минимални работни заплати, а оттам води и до пряка намеса при определянето на заплащането“, заключава съдът в Люксембург.
Втората въвежда именно правилото, което не позволява намаляването на законоустановените минимални заплати, когато националното законодателство предвижда автоматичен механизъм за коригиране на индексирането на тези заплати.
Както е известно, Асоциацията на индустриалния капитал в България оспори последното увеличение на МРЗ във Върховния административен съд. Той обаче отхвърли жалбата. Работодателите бяха направили искане да бъде сезиран СЕС, който да разтълкува именно отменените от него днес разпоредби от Директивата относно адекватността на минималната работна заплата в ЕС, но ВАС отказа да отправи преюдициално запитване.
