Слънчевата система се движи по-бързо, отколкото се смяташе досега, сочи проучване на екип, ръководен от астрофизика Лукас Буме от Университета в Билефелд, Германия. Изследването е публикувано в списание Physical Review Letters и е цитирано от „Спейс дейли“.
„Нашият анализ показва, че Слънчевата система се движи над три пъти по-бързо, отколкото предполагат настоящите модели“, обяснява Буме. „Този резултат противоречи на очакванията, основани на стандартната космология, и ни кара да преосмислим предишните си допускания“.
За да определят движението на Слънчевата система, учените са анализирали разпределението на т. нар. радиогалактики – отдалечени галактики, които излъчват силни радиовълни.
Радиовълните представляват електромагнитно излъчване с голяма дължина, подобни на вълните на радиосигналите. Те могат да проникват през прах и газ, блокирайки видимата светлина, което позволява на радиотелескопите да наблюдават галактики, невидими за оптичните инструменти, съобщи БТА.
Движението на Слънчевата система във Вселената създава лек „насрещен вятър“ и в резултат малко повече радиогалактики се появяват в посоката на движение, отбелязват специалистите.
С помощта на данните на LOFAR – европейска мрежа от радиотелескопи, и още две радиообсерватории, учените са успели за първи път да направят изключително прецизно преброяване на тези радиогалактики, пише „Спейс дейли“.
Измерванията показват анизотропия (свойството на обекти да проявяват различни физични характеристики в различни посоки) при разпределението на радиогалактиките, която е 3,7 пъти по-силна, отколкото сочи стандартният модел на Вселената. Той описва произхода и еволюцията на космоса след Големия взрив и предполага сравнително равномерно разпределение на материята.
„Ако Слънчевата система наистина се движи толкова бързо, трябва да поставим под съмнение основното допускане за мащабната структура на Вселената“, обяснява професор Доминик Дж. Шварц, космолог в Университета в Билефелд и съавтор на изследването. „От друга страна, разпределението на радиогалактиките може да е по-малко равномерно, отколкото сме предполагали. В двата случая настоящите ни модели повдигат въпроси“, обобщава изследователят, цитиран от „Спейс дейли“.
