На пръв поглед „купи сега, плати по-късно“ (BNPL) изглежда като безобидно улеснение. В действителност това е нова форма на задлъжняване – по-незабележима, но с потенциално много по-дълбоки последствия.
Когато човек като Найджъл Морис – съосновател на Capital One и архитект на модерното субпрайм кредитиране, казва, че се тревожи, трябва да му обърнем внимание.
Морис вижда как BNPL вече не се използва за лукс, а за храна. Когато хранителните стоки се плащат на вноски, проблемът вече не е комфорт, а оцеляване.
„Невидимият“ дълг
Над 90 млн. души в САЩ използват BNPL услуги, а 25% ги ползват за покупки на храна. Това не е импулсивно харчене – това е симптом на траен недостиг на ликвидност.
Делът на закъснелите с плащания расте: 34% през 2023 г., 39% през 2024 г., и 42% през 2025 г. Това е ясен тренд – нарастващ риск, обвит в илюзия за лесен достъп до стоки.
Още по-притеснително – повечето BNPL задължения не се отчитат в кредитните бюра. Така се създава „фантомен дълг“, който не се вижда в официалните данни, пише money.bg. Един и същ човек може да има паралелно множество кредити към различни платформи – и нито един от тях да не е видим за банките. Това изкривява цялата картина на потребителския риск.
Когато растежът скрива риска
63% от потребителите на BNPL са имали едновременно няколко активни кредита, а една трета използват повече от една платформа. Делът на „тежките потребители“ – тези с поне два заема месечно – расте.
Повече от половината от тях са с нисък кредитен рейтинг, а субпрайм потребителите получават одобрение в 78% от случаите. Така продукти, създадени да са по-гъвкави, постепенно се концентрират сред най-рисковите групи.
Регулаторно сляпо петно
Регулаторната рамка изостава. Опити за приравняване на BNPL към класическото потребителско кредитиране бяха блокирани с аргумента, че „пречат на бизнеса“. В резултат има два паралелни наратива: единият – че услугите са безопасни и вноските се изплащат без проблем; другият – че потребителите трупат все повече закъснения с времето.
Разликата е във фокуса: идеалният първоначален клиент срещу реалността на повтарящата се употреба.
Рискът от BNPL не е изолиран. Потребителите често дават приоритет малките вноски към финтех платформи за сметка на по-големи задължения като кредитни карти или студентски заеми. Така стресът се прехвърля към традиционната банкова система. Локална стабилност в BNPL може да създаде глобална нестабилност в потребителския дълг.
Морис предлага прост тест: „Бих ли препоръчал този продукт на майка си?“ Ако отговорът е „не“, нямаш моралното право да го предлагаш. Част от бизнес моделите в BNPL умишлено не изграждат кредитна история на потребителя – изплатените задължения не се отразяват в досието, затваряйки клиента в цикъл от скъпи, непрозрачни продукти. Това вече не е просто финтех иновация. Това е етичен въпрос.
BNPL вече навлиза и в бизнеса
BNPL модели се разпространяват и в B2B кредитирането. Секторът на търговските задължения между фирми в САЩ възлиза на 4,9 трилиона долара – четири пъти повече от пазара на кредитни карти.
Данните показват, че достъпът до BNPL увеличава разходите на малкия бизнес с до 40%.
Това може да изглежда като „кислород“ в краткосрочен план, но означава по-бързо натрупване на скрит дълг. Особено тревожно: този дълг започва да се „опакова“ в секюритизирани продукти – точно както преди кризата от 2008 г.
Системна слепота
Докато светът е хипнотизиран от балона в изкуствения интелект, BNPL изяжда ликвидността на домакинствата, раздува задлъжнялостта на бизнеса и вкарва невидим дълг в структурираните портфейли на инвеститори, търсещи доходност. Системата си затваря очите за риска, а потребителите – за собствената си уязвимост. Това е двойна слепота.
Морис не предрича срив, а „облаци на хоризонта“ – комбинация от висока безработица, възобновени плащания по студентски заеми, политически турбуленции. В подобна среда „четири вноски без лихва“ изглежда като спасение, но всъщност е още една плочка в доминото. Урокът за икономиката е ясен: BNPL не е просто маркетинг, а нов кредитен риск – концентриран там, където капацитетът за поемането му е най-нисък. И когато този дълг стане видим, болката ще е силна – просто ще дойде със закъснение.
