Бюджет 2026 изглежда амбициозен, но е изграден върху няколко смели предположения – че икономиката ще расте бързо, инфлацията ще остане под контрол и държавният дълг ще се задържи в устойчиви граници. Ако едно от тези условия не се изпълни, рисковете ще се стоварят върху хората. Това коментира в ефира на Радио Варна и предаването „Новият ден“ финансовият консултант Десислава Станчева.
Промяната в максималния осигурителен доход ще засегне хиляди работещи в частния сектор, подчерта Десислава Станчева. „За бизнеса това означава по-високи разходи и по-ниска конкурентоспособност. В дългосрочен план това може да доведе до ограничаване на инвестициите и работните места“, посочи Станчева. Тя допълни, че по-високите осигуровки днес означават за в бъдеще по-малко пенсии.
Според нея промените ще се отразят на цените, на разходите за осигуровки и на възможностите за подкрепа на малкия бизнес. Според Станчева тенденцията към увеличаване на държавния дълг е тревожна. „Колкото повече една държава харчи над възможностите си, толкова по-скъпо ще ѝ излиза дългът. А това означава по-малко средства за образование, здравеопазване и стимули за бизнеса“, обясни експертът.
Десислава Станчева прогнозира, че ако инфлацията запази нивото си в рамките на 2-4 процента, ще има леко повишаване на покупателната способност на българин. Ако обаче разходите за ток, вода, храна и услуги продължават да растат, това увеличение ще бъде само козметично.
Тя посъветва гражданите да бъдат по-подготвени както за новия бюджет, така и за предстоящото преминаване към еврото. „Промяната може да бъде безболезнена, ако хората започнат да мислят по-разумно за парите си. Най-важното е да планираме бюджета си, да наблюдаваме цените и да търсим начини за спестяване“, каза още тя. Да се следят достоверните източници на информация и да се избягва държането на големи суми в брой, каза още тя. Инвестициите, които носят възвръщаемост в дългосрочен план, са много по-сигурен избор, допълни консултантът. Според нея личните финанси трябва да се разделят на три категории – „къси“, „средни“ и „дълги“ пари. Първите са за ежедневни разходи, вторите – за непредвидени ситуации и ремонти, а дългите пари – за важни бъдещи цели като образование, жилище или пенсиониране.
В навечерието на празниците и предколедното пазаруване Станчева напомни: „По Коледа очите ни често са пълни, но джобовете – празни. Емоционалните покупки са най-големият враг на добрия семеен бюджет“.
