54,1 процента от българите подкрепят увеличението на минималната работна заплата, 1/3 смятат, че тя трябва да е равна на заплатата за издръжка, която обаче все още не е достатъчно позната за голяма част от тях (39%). 86,1 на сто от хората посочват категорично, че полученият през тази година ръст на възнагражденията не е достатъчен.
Това са част от резултатите от национално представително проучване относно динамиката в доходите, проведено в периода 30 октомври – 7 ноември 2025 г., по поръчка на КНСБ. Изследването е направено от социологическа агенция МЯРА на база на стандартизирани интервюта сред 804 пълнолетни български граждани.
Данните бяха представени днес – 25 ноември, от вицепрезидента на конфедерацията Тодор Капитанов, зам.-директора на ИССИО Виолета Иванова, главния икономист и директор на ИССИО Любослав Костов, основателя на МЯРА Първан Симеонов, политолога от агенцията Яница Петкова.
Знаете, че от две години синдикати и бизнес в работни групи и в различни други формати водят спорове относно минималната заплата и начинът за нейното определяне. Това е във връзка с транспонирането на Директивата за адекватните минимални заплати и насърчаването на колективното трудово договаряне. Темата е гореща и по повод дискусиите за бюджета да 2026. Знаем позициите на синдикатите, на работодателските организации, на управляващата коалиция, на опозицията. Но никой не беше питал хората какво мислят по тези така дискусионни въпроси. Затова КНСБ реши да направи съвместно с агенция МЯРА това проучване“, обясни Капитанов.
Любослав Костов напомни, че КНСБ настоява за адекватност в измерването на МРЗ, съответстваща на заплатата за издръжка на национално ниво. „И след като сме я определили тази национална заплата – с критериите, по формулата, както сме се разбрали с бизнеса съобразно директивата, да се пристъпи към определяне на минимални заплати по икономически дейности, които да я надграждат. Това за нас е разбирането за адекватност, което да става през колективното договаряне“, обясни той.
Първан Симеонов посочи, че изследването затвърждава необходимостта от обратна връзка, когато се правят бюджетните рамки. Нещо, което е дефицит в страната. „Радвам се, че агенция МЯРА има възможност да помогне на обществения дебат и най-вече да даде едно обществено огледало какво мислят българите. Колкото и трудна да е ситуацията с публичните финанси в България, общественият инстинкт тук е ясен – най-малкото на фона на всички, които не намират увеличението, което са получили през последната година, за достатъчно“, каза Симеонов. Той обясни, че резултатите показват ясно и къде има нужда от повече информация и дискусии, виждат се и диспропорциите, които изследването адресира – по отношение на социалните и регионалните неравенства.
Ключови резултати на база на въпросите в изследването
Налице е ясна обществена подкрепа за увеличение на размера на минималната заплата като необходимо социално-икономическо действие:
– Категорична подкрепа споделят 54.1%,
– 9% са „против“, а 27% се колебаят.
Подкрепата е висока сред всички заети лица, както от държавния (54%), така и от частния сектор (59%). Същото мнение се споделя и от групата на безработните лица (59,4%).
Негативно настроените към увеличение на МРЗ са най-силно изразени в групата на самонаетите/ собствениците на бизнес (27,7%), което отговаря на търсенето на по-високи печалби, с които да разполагат.
Наблюдава се силна подкрепа от лицата с основно и по-ниско образование (59,9%), отразяващо факта, че те заемат нискоквалифицирани работни места, често с по-ниско или минимално заплащане. Докато при висшистите са регистрирани най-високи нива на отхвърляне на ръста на МРЗ (20.2%), което отразява по-доброто им позициониране на пазара на труда.
С колко процента беше увеличена заплатата Ви?
Силна фрагментация се наблюдава на степента на увеличение на заплатата.
42,5% са получили увеличение на възнагражденията 10-15%. С най-голям дял е групата с доход в диапазон от 2000 до 3000 лв. (59,4%).
Тревожен е фактът, че 31.6% от анкетираните съобщават за увеличение до 5%, което едва покрива средногодишната инфлация за 2024 г. (2,4%) и не е достатъчно да осигури ръст на покупателната способност през настоящата година (годишната инфлация през октомври 2025 г. спрямо аналогичния месец на 2024 г. вече е в размер на 5,3%).
Значими са различията според типа населено място: най-често ръст до 5% отчитат респондентите от областните центрове (39,4%), докато в столицата под ¼ от работещите са получили подобно увеличение.
Достатъчно ли е увеличението?
Възприятието за недостатъчност е почти универсално: 86.1% споделят, че не „НЕ Е ДОСТАТЪЧНО“ увеличението на трудовото възнаграждение и само 11.1% го определят като „достатъчно“.
Най-висок дял неудовлетвореност се споделя от лицата с доход до 2000 лв. От тях близо 90% посочват, че са неудовлетворени.
Удовлетвореността от степента на увеличение на РЗ нараства пропорционално при респондентите с по-високи доходи, като достига до 28% при респондентите с доходи между 3000 и 4000 лв.
Разгледани по демографски групи и образователен статус сред най-недоволните от степента на увеличение на заплатите са жителите на областни центрове (89%) и лицата с основно и по-ниско образование (91,4%). Дори сред висшистите 80,8% смятат ръста за недостатъчен.
Ако има секторни увеличения през 2026 г., какъв модел е най-логичен?
Общественото мнение се колебае между необходимостта от нови ръстове на заплатите и несигурността относно генерирането на такива през национални политики. Предвид че през 2025 г. в някои сектори имаше увеличение на работната заплата около 50%, а в други беше около 5%, респондентите бяха попитани, ако има увеличение по сектори и през 2026 г., трябва ли да има диференциация в ръстовете.
Най-висока е декларираната подкрепа за целевия подход – т.е. увеличение само в най-изостаналите сектори (19,1%) или увеличение само за тези, които са получили по-малко преди това. Според наетите лица от държавен и частен сектор тази позиция се споделя в диапазон 17,6-18%. На следващо място (15.2%) е заявката за увеличение за всички сектори, но с приоритет към получилите по- малко предходни години. Този отговор се споделя с еднаква степен от наетите лица в частния и държавния сектор (17,1%)
Универсално увеличение за всички сектори е по-слабо подкрепяна опция (14%). Това е обществен сигнал за чувствителност към секторни дисбаланси и очакване за по-справедлива подоходна политика.
Огромна остава несигурността (51.7%) относно модела на увеличение на възнагражденията в национален мащаб – над една втора от запитаните не могат да дадат отговор или да формират мнение по темата. Липсата на информация се откроява като основен проблем пред формирането на обществена позиция за модела на увеличение за доходите по сектори.
Трябва ли МРЗ да е равна на „заплатата за издръжка“ (ЗИ)?
Налице е фрагментация на мненията относно необходимостта от приравняване на минималната заплата към размера на заплата за издръжка (ЗИ), като резултатите показват, че се дължи на недостатъчна информираност относно концепцията за нея.
Около една трета от общата съвкупност (32%) подкрепят подобна стъпка. На противоположно мнение са 29 на сто. Извън тези две групи остава по-голямата част от респондентите, които към момента изпитват затруднение да дадат своето обективно мнение (39%) поради незапознатост с концепцията за заплата за издръжка. Изведените резултати сочат към необходимостта не само от по-широко осведомяване на българската общественост относно същността на концепцията за ЗИ, но и към по-широк дебат относно политиката по доходи по сектори и постигането на достойни възнаграждения.
Към момента по-висока подкрепа за изравняване на МРЗ със ЗИ се генерира при:
Лица със средно и висше образование (33–34%), докато при основно/по-ниско образование близо 50% не могат да преценят.
Всеки трети от лицата от ниско доходните групи от 1000 до 2000 лв. (32,9%) подкрепя необходимостта размерът на минималната работна заплата да е равен на размера на „заплатата за издръжка“
наетите в държавния сектор (36% ) и частния сектор (31,4%), но и безработните (43%).
