На 5 декември България и православният свят почитат Свети Сава Освещени – монахът, който превръща пустинята край Йордан в духовна градина, а в народната памет се явява като Света Сава – сестра на Варвара и Никола. Празникът носи молитва за здраве, плодородие и закрила, но и строги забрани, които се спазват с почитание.
На този ден история и легенда се преплитат. Свети Сава се ражда в Кападокия през V век и избира монашеския път. Той основава манастири, болници и странноприемници, а най-голямото му дело – манастирът „Свети Сава“ край Йерусалим – и днес е живо свидетелство за силата на вярата.
В българската традиция образът му се преобразява – народът го нарича Света Сава, сестра на Света Варвара и Свети Никола. „Варвара вари, Сава пече, Никола яде“ – казва народната мъдрост, която вплита трите празника в зимен венец от закрила и плодородие.
Домовете днес ухаят на питки и мекици. Жените раздават хляб за здраве, бездетните пресяват брашно през обърнато сито, за да се сбъдне мечтата им за рожба. На трапезата се поставя варено жито – символ на живота и продължението на рода. Всичко е постно и чисто, защото празникът е част от строгия коледен пост.
Църквата повелява вярващите да се събират в храмовете, да палят свещи и да отправят молитви за здраве и закрила. Народът добавя свои забрани: днес не се работи с остри предмети – ножове, игли, ножици; не се коли добитък; не се вършат тежки селскостопански дела. Вярва се, че нарушаването на тези правила носи болест или нещастие, затова денят се пази със страхопочитание.
Имен ден празнуват днес всички, които носят имената Сава, Савина, Славка, Сабина, Владислав, Венцислав, Десислав, Светослав, Станислав и всички, които носят славното име, свързано със силата и светлината на светеца.
Денят на Свети Сава не е просто дата в календара. Той е мост между църковната памет и народната душа, между пустинята на Йордан и българските огнища.
