На 23 декември православната църква почита Св. преподобни Наум Охридски, Св. десет мъченици в Крит и Св. мъченик Геласий. Светците са символ на знание, твърдост и вяра, и този ден се възприема като подготовка за Рождество Христово – време за мисъл, тишина и духовна готовност.
В народните традиции денят е свързан с грижа за дома и семейството. В някои райони, като Пирин и Родопите, се вярва, че огънят в печката трябва да гори непрекъснато, за да пази дома от зли духове и за да донесе здраве и плодородие през следващата година, пише „Фокус“. Жените проверяват обредната трапеза – варен боб, жито, тиквеник, содена питка или постни баници – за да няма недовършени задължения и за да бъде трапезата „отворена“ за благословията на Рождество.
Содената питка се меси рано сутринта, обредната пита – по старите обичаи – се разчупва, а паричката в нея символизира благословията за дома. В някои райони се оставя малко храна за душите на предците, смятайки, че те идват да благословят семейството през нощта.
Особено внимание се обръща на именниците. На този ден празнуват хората с имената Наум, като светецът се смята за техен духовен покровител. В някои краища се смята, че именниците трябва да обиколят къщата с вода и слама, за да донесат здраве и плодородие. Други обичаи включват символично „посяване“ на жито в малки съдове за здраве и късмет.
В Североизточна България също има традиция жените да изговарят тихи молитви за близките и за семейството, да разпределят обредната храна по паници и да се уверят, че всичко е подредено и чисто – знак за хармония и готовност за празника.
Денят напомня, че Коледа започва не с подаръците, а с вътрешната готовност – с тишината, мислите и духовната топлина, които носим на масата и в сърцата си. Това е време, в което домът се изпълва с очакване, а хората – с надежда и благословение.
