Предлагаха ни само в ежедневния живот да се използва думата „евро“
Днес вече се разплащаме с банкноти, на които „евро“ е изписано и на кирилица.
В действителност зад това изписване има история от 2006-2007 г. и дълга и сложна работа на министри и дипломати, напрегнати разговори с европейските институции и необходимостта държавата да защити не просто езикова норма, а културна идентичност и историческа традиция в рамките на Европейския съюз.
Как се е случило това? Интересен е и разказът на тогавашния постоянен представител на България в ЕС Бойко Коцев в книгата му „Дипломатически етюди“. Публикуваме откъси от главата „Трудната борба за кирилицата в Европейския съюз“.
През 2007 г. България стана първата държава-членка на ЕС, чиято официална азбука е кирилицата. Още в документите за присъединяването в превода на български език (т.нар. български алтернат) там, където става дума за единната валута, нейното наименование е коректно изписано на кирилица, съгласно традициите и дълголетното му използване в българския език “евро”.
*
Тогава Европейската централна банка (ЕЦБ) постави остро въпроса, че понятието “евро” (EURO) като валута е технически термин и не трябва да се превежда, а следва еднообразно да се пише и произнася на всички езици в Евросъюза. Съответно постави ултимативно въпроса и на български език да се пише и произнася като “еуро”. ЕЦБ е много влиятелна институция в системата на ЕС и нейните искания по принцип се изпълняваха без обсъждане. Европейската комисия (ЕК) застана на страната на ЕЦБ и подкрепи нейната позиция.
*
Не можехме да направим компромис по въпроса за изписването на думата ЕВРО/ EURO като ЕУРО.
Това би означавало отказ от собствената ни азбука,
от достойната история на духовността ни, от своя значим цивилизационен принос за развитието и обогатяването на европейската култура, обединяваща около 220 милиона човека от Охрид до Владивосток, които споделят общи традиционни ценности.
Нашата страна проведе сериозна, добре аргументирана и професионално организирана дейност по отстояване на специфичния ни интерес, като основната тежест в тази битка се падна на мен – постоянния представител на Република България при ЕС, при това първи постоянен представител на Република България в Европейския съюз.
*
Европейската централна банка не прие нашите доводи. Тя се обоснова с това, че ако се ръководи от граматичните и фонетичните особености на всичките 27 страни, членуващи в Евросъюза, това би могло да доведе до най-разнообразни варианти на превода и до правна неустойчивост, което пък от своя страна би довело до проблеми с функционирането на еврото.
*
На следващия ден след пристигането ми в Брюксел на заседанието на посланиците на страните членки се обсъждаше този въпрос. Направих подробно и аргументирано изложение на нашите позиции, но
последвалата ледена тишина беше изключително стряскаща
и демотивираща. Направи ми впечатление, че моите колеги не разбират нашия проблем.
Трябваше да направим всичко възможно да спечелим ЕК на своя страна или поне да осигурим нейната неутралност по въпроса. След броени месеци предстоеше да се приеме Лисабонският договор, който извеждаше ЕС на ново качествено ниво в интеграционните процеси. Председателят на ЕК Жозе Барозу беше създал при себе си достатъчно голям екип от експерти, който имаше за цел да идентифицира вероятни проблеми по приемането на договора и да направи всичко възможно да намери съответните компромиси и решения на т.нар. от него дразнители, като за междуправителствената конференция да останат само големите политически въпроси.
*
Не след дълго време получихме отгово-ра на Барозу, че ЕК няма да ни пречи, дори благоприятно ще се отнася към нашия въпрос, но решението трябва да включва ЕЦБ. А централната банка на ЕС стоеше твърдо на своите позиции и не даваше никакви признаци за търсене на взаимно приемливо решение.
*
Ето защо на следващото заседание на КОРЕПЕР II (opraна на ЕС, който подготвя окончателно всички материали за срещите на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС) изложих подробно нашите същностни аргументи за използването на този термин в исторически и духовно-ценностен план, а така също и сериозните ни юридически аргументи, а именно, че в българския текст на Договора за присъединяване на Република България към ЕС навсякъде се използва терминът „евро“. Договорът е ратифициран от парламентите на 27-те страни и е утвърден от трите основни институции на организацията и техните правни служби. Той е обнародван във всички държави членки, в официалния вестник на ЕС и е влязъл в сила. Очевидно е, че с тези юридически действия всички държави членки и институциите на ЕС са възприели използването на този термин за правилен и юридически задължителен.
*
Администрацията на ЕЦБ, виждайки растящата за нас подкрепа, предложи компромис, при който в официалните документи на ЕС и на българската държава да остане изписването като “еуро”, а в ежедневния живот (във вестниците, разговорния език и т.н.) да използваме утвърденото в нашата страна “евро”. Разбира се, това беше неприемливо за нас и категорично отхвърлихме този вариант. Тогава ЕЦБ поиска да докажем, че на кирилица
думата “евро” във всичките държави, използващи тази азбука, се пише именно така,
понеже Мадридското решение даваше възможност при друга азбука да се използва терминът, изписан по друг начин, но това трябва да е еднакво за всички страни, които използват една и съща азбука, в случая кирилицата.
*
Във връзка с това решихме, че най-подходящо и безпроблемно е да направим справка на официалните сайтове на централните банки на страните, пишещи на кирилица. Навсякъде (в страните, кандидатстващи в ЕС, и в трети страни, които нямат никакво намерение да кандидатстват за членство) думата се изписваше като “евро”.
*
В момент, когато всички аргументи против признаването ѝ бяха вече изчерпани, под натиска на ЕЦБ генералният секретар на Съвета проведе разговор с българския министър на външните работи в опит да тества единството на българските институции по въпроса и да го убеди нашата страна да се откаже от своята позиция. За наше щастие, той не беше в командировка и прие лично разговора. Твърдо и аргументирано защити нашата кауза и не допусна пробив в отстояването на нашата позиция.
*
Смятахме, че останалата част от процедурата ще протече автоматично и без проблеми. Вече се ползвахме с пълното разбиране и консенсусната подкрепа на държавите членки, а и секретариатът на Съвета подкрепяше взетото на ниво посланици (КОРЕПЕР II) решение, като съответно даваше положителни препоръки в подкрепа на нашата позиция. Това обаче не се оказа така.
Прибалтийските републики след разпадането на СССР и придобиването на независимост се отказаха от използването на кирилицата и приеха латиницата. През продължителния период в рамките на СССР обаче използваха кирилицата, което наложи определени стереотипи. Съответно в техните общества се беше утвърдило използването на понятието “евро”. Подобно беше и положението в Словакия. При поставянето на въпроса за изписването на паричната единица на ЕС на български език ръководителите на тези държави поискаха това да се отнася и за тях.
*
При твърдата, добре аргументирана позиция, дипломатическите умения, проявата на много такт и с активната подкрепа на дипломатическата служба успяхме да убедим своите колеги, които в крайна сметка се отказаха от искането си и дадоха безрезервна подкрепа за България.
Получавах поздравления за това, че съм посланикът, най-бързо решил важен и специфичен национален интерес в рамките на ЕС по правилата на ЕС и използвайки механизмите на ЕС, пишат от 24часа.бг.
***
По този начин успешно защитихме и съхранихме целостта на духовните си традиции. След два и половина месеца, изпълнени с трудни преговори и неуморни усилия, решението все пак беше взето. Това стана по време на междуправителствената конференция в Лисабон в края на 2007 г. Кирилицата беше приета като равноправна азбука в ЕС и сега вече на новите общоевропейски купюри е напечатано на кирилица ЕВРО, а това е азбуката, на която пишат не само 8 милиона българи, но и повече от 220 милиона души по света.
