Има рецепти, които звучат твърде простичко, докато не ги направите. Тази е от тях. Никаква вода, никакви маринати, никакви тежки сосове. Само говеждо, масло и много лук, който се стопява и превръща в естествена „подложка“ за бавно задушаване. Резултатът е месо, което става крехко, ароматно и плътно на вкус – точно от онези ястия, които изглеждат скромно, а се помнят.
Тайната не е в подправките, а в съда и търпението. Трябва ви дебелостенен тиган с високи стени или казан с плътен капак. Там месото не се вари. То се задушава в собствените си сокове, а маслото и лукът го пазят от изсъхване. В края се дава кратка силна температура за апетитен загар, и това е всичко.
Необходими продукти
– 600–700 г говеждо месо (пулпа, по възможност по-младо)
– 80–100 г масло
– 2 средни глави лук (около 250–300 г)
– 1 ч.л. сол (или на вкус)
– люта чушка или лют пипер – на вкус
– 1/2–1 ч.л. сушена мащерка (кеклик)
Начин на приготвяне
Месото се изплаква бързо, подсушава се много добре с кухненска хартия и се нарязва на средно големи кубчета или ленти. Лукът се нарязва на кръгчета или полукръгчета.
В тежък, дебелостенен тиган се разтопява маслото на среден огън. Когато се разтопи напълно, се добавя месото, а веднага след него и лукът. Разбърква се веднъж-два пъти, само колкото да се разпредели всичко равномерно.
Тиганът се похлупва плътно и котлонът се намалява на слаб огън. Оставя се да къкри около 60 минути, без да се отваря капакът и без да се добавя вода. През това време месото пуска сок, лукът омеква и се „стопява“, а всичко се готви бавно и спокойно в собствената си влага.
След изтичане на времето капакът се маха и огънят се увеличава. Месото се оставя да се запече леко, докато течността се редуцира и се появи апетитен загар. Точно накрая се добавят солта, лютото и мащерката. Разбърква се внимателно и се сваля от котлона веднага, за да остане месото сочно.
Поднася се топло, най-добре с картофи, ориз или свежа салата. Това е рецепта, която не се натрапва, но лесно става любима.
