Живеенето в духовен подвиг, наричано подвижничество, е толкова древно, колкото и християнството. Но подвижниците отначало не напускали света, т.е. не били отшелници. Те живеели в селищата, в семейства или насаме. Монахът (в превод „самотникът“) още не познавал далечната пустиня. Отшелничеството получило видни образци в лицето на светите Павел Тивейски (чества се на 15 януари) и Антоний Велики.
Свети Антоний се родил в 251 г. в Среден Египет. Бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра.
Но Антоний имал вродена склонност към духовен живот и помнел думите на Иисус Христос към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, тогава дойди и върви след Мене“. Затова раздал имуществото си на бедните и с остатъка от парите поверил сестра си на един девически дом. След това започнал подвижнически живот. Постоянна молитва, пост и въздържание изпълвали дните му.
Отначало той заживял в усамотение близо до родното си място, а по-късно се заселил в Източната пустиня (между река Нил и Червено море). Там го посетили първите изкушения. Най-напред било съжалението за напуснатия от него свят, за раздаденото богатство, за любимата сестра. След това изкушенията се засилили. Бесовете всякак се стараели да го отклонят от избрания духовен подвиг. Но светецът се стараел да бъде съсредоточен в молитвите си и отблъсквал изкушенията с духовни песни и текстове от Свещеното Писание. След дългогодишен подвиг Антоний постигнал душевен мир и бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Станал духовен старец, ръководител на много монаси, които търсели наставленията му за духовен живот и молитва за всички хора, за целия свят.
Преподобният Антоний починал на 105 години, на 17 януари 356 г.
В българската традиция Антоновден се свързва с обреди за предпазване от болести. На много места се пазят забрани за женска домашна работа – да не се преде, плете и шие, както и да не се готвят определени ястия (напр. бобови), за да не се „разсърдят“ болестите в народните представи.
Често се приготвят и раздават обредни питки (в някои райони – намазани с мед) за здраве и благополучие в дома и за животните.
Антоновден (заедно с Атанасовден на 18 януари) се приема и като професионален празник на занаятчии, най-вече ковачи, железари и ножари, което отразява уважението към труда и „желязото“ като символ на сила и закрила.
