Прекаленото седене не е полезно нито за тялото, нито за ума ни. Има обаче един вид заседяване, който може да е по-малко вреден за мозъка. Според преглед на 85 проучвания е важно да се прави разлика между активно седене, като игра на карти или четене, и пасивно седене, като гледане на телевизия. Проучването е публикувано в сп. Journal of Alzheimer’s Disease.
„Активното седене може дори да подпомага здравето на мозъка“, казват учените, провели изследването. Това вероятно се дължи на факта, че при него човек използва ума си, докато при пасивното седене умствената и физическата активност са много ниски.
Установено е, че общото време, което прекарваме в седене, има връзка със здравето на мозъка, но рядко се взема предвид точно какво прави човек, докато седи. Повечето хора прекарват много часове на стол всеки ден, затова видът на заниманието е от значение. Резултатите от изследванията показват, че дори малки ежедневни навици, например да прочетем книга, вместо да гледаме телевизия, могат да помогнат мозъкът да остане по-здрав с напредването на възрастта.
Упражненията продължават да бъдат много важни за здравето на ума, но е важно и мозъкът да бъде натоварван, дори когато човек не е в движение. Много изследвания на специалисти показват, че активните дейности в седнало положение като четене, игри с карти или работа на компютър, са свързани с по-добро умствено здраве. Те подпомагат способности като планиране, ориентиране в ситуации и запомняне.
За разлика от това, пасивното седене е по-често свързано с по-слаби умствени резултати, включително по-висок риск от деменция. Макар ефектите да не са големи, те са значими. Изследователите смятат, че техните открития могат да помогнат за по-точни бъдещи здравни препоръки.
Според учените е добре периодично да си правим кратки паузи, за да раздвижваме тялото и да активираме ума си.
Прегледът разглежда обичайни ежедневни дейности, а не специални програми за стимулиране на мозъка, което го прави по-полезен за нормалното ежедневие на хората.
Специалистите съветват да се отдаваме на по-смислени и активни занимания, докато седим. Такива дейности могат да бъдат четене на книги или статии, решаване на кръстословици и пъзели, настолни игри, учене на нови умения, писане, рисуване, работа на компютър, слушане на образователни подкасти или гледане на съдържание, което изисква размисъл и внимание. Подобни занимания ангажират мозъка и могат да подпомогнат дългосрочното когнитивно здраве.
Заради социалните мрежи все по-често попадаме в капана на натрапчивото прелистване на тревожни новини, което води до когнитивно изтощение. Може да прекараме часове в безсмислено скролване в Инстаграм, което неминуемо се отразява на способността ни да се концентрираме, а може да доведе и до депресия, пише Puls.bg.
За да се справим с това, е полезно да поставяме ясни граници за времето пред екрана и да заменяме безсмисленото съдържание с по-ангажиращи дейности. Помага, ако премахнем изкушенията – например да изтрием приложения, които най-често водят до дуум скролване, или да ограничим известията. Добре е също да определим конкретни моменти от деня, в които проверяваме новини или социални мрежи, вместо да го правим постоянно. Можем да си създадем навик да правим кратки паузи, в които да се раздвижим или да обърнем внимание на средата около нас. Полезно е и да включим в ежедневието занимания, които ангажират ума по положителен начин – четене, творчески дейности, учене на нови неща или разговори с близки. Когато даваме повече място на смислените занимания и ограничаваме пасивното потребление, умът се успокоява и става по-фокусиран.
