На 8 май Православната църква почита Св. ап. и ев. Йоан Богослов и Преп. Арсений Велики. Св. Йоан Богослов е един от 12-те апостоли на Христос. Именно Йоан е ученикът, на когото разпнатият Исус поверил своята майка. Според преданията св. Йоан доживял до дълбока старост, грижейки се за Богородица до самото й успение. Свети Йоан е написал и едно от четирите повествования за живота и дейността на Спасителя, наричани евангелия, т. е. благовестия, затова се нарича и евангелист. А понеже евангелието му съдържа много важни верови, богословски истини, при това изразени с ясни понятия, той пръв в историята на Църквата е наречен и Богослов. Заедно с брата си Яков младият Йоан помагал на баща си Зеведей да ловят риба за препитание на семейството им.
Когато веднъж Иисус Христос минавал край брега на Генисаретското (наричано още Галилейско или Тивериадско) езеро, той видял бащата и двамата млади мъже да кърпят рибарските си мрежи. Учителят съзрял в тях чистотата и жаждата на душите им за истинско богопознание и ги призовал да тръгнат с Него. Те веднага оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали. Оттогава непрекъснато били със Спасителя. И майка им Саломия също била сред жените, които подпомагали делото на Христос.
Три събития Заедно с апостол Петър, двамата братя присъствали на три важни събития: възкресяването на дъщерята на Яир, преображението на Богочовека на планина Тавор, молитвата Му в Гетсиманската градина. На Тайната вечеря Йоан седял до самия Иисус, а на Голгота, когато висял на кръста, Спасителят поверил Своята майка на грижите на свети Йоан. До успението на света Богородица Йоан проповядвал в Йерусалим. След това отишъл в град Ефес, Мала Азия.
Там проповядвал и привлякъл много хора към вярата в Иисус Христос, а накрая написал евангелието си, Откровението и три послания. Учил всички да имат любов към Бог и към хората, защото, както той пише, “Бог е любов”. Упокоил се в дълбока старост в последните години на I век. Възпитател на синовете на императора Свети Арсений се родил в средата на IV век в Рим от родители християни. Те му дали добро образование и го възпитали в християнската вяра.
От младини Арсений се отличавал с мъдрост и висока нравственост. Затова бил нает от император Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий. В Цариград Арсений бил приет с големи почести, всички се възхищавали на неговата ученост и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори, но не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението.
След усилни молитви Арсений напуснал столицата. Преди това оставил скъпите си дрехи и като обикновен пътник се качил на кораб за Египет, който вече бил прочут с подвижниците си в пустините на запад и на изток от река Нил.
Станал монах Арсений постъпил в подвижническа общност в Скитската пустиня (западно от долното течение на Нил) и станал монах. Подвизавал се в уединение и безмълвие. Постепенно неговата ученост и начетеност в свещените писания, както и смирението и другите му добродетели го направили духовен наставник на много от монасите, които се подвизавали в пустинята.
Християни от градове и села се стичали, за да чуят учението му, да се обогатят духовно и да получат благословение. Сам Александрийският патриарх Теофил многократно посещавал свети Арсений, за да се съветва по богословски и църковни въпроси. За да избегне многото посетители, а и честите разбойнически набези, свети Арсений напуснал Скитската пустиня и заедно с учениците си Александър и Зоил отишъл близо до град Мемфис, а след това – в Каноп, в делтата на Нил. Там се упокоил в мир в 445 г.
