Джоко Росич остави неизгубимо наследство в сърцата на българите, въпреки че напусна този свят. Той ни подари безценни мисли, които ще продължат да вдъхновяват поколения. Множеството цитати, събрани през целия му живот, го правят философ и неговите думи си заслужават място в цяла книга. Въпреки това, и една малка част от тях ще бъде достатъчна, за да се припомним и споделим тази богата мъдрост. Понякога малкото е по-добро от нищо, нали?
Ето ги и най-запомнящите се мисли на великия Джоко Росич…
За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: „Браво, страшен си!“.
Утрешният ден – нов и преживян, той ти носи следващото удоволствие.
На този свят няма сила, която може да спре майка, бранеща децата си, или момък, защитаващ любовта си.
Не сте ли забелязвали, че когато някъде се решава важен въпрос – има една типична българска дума „Трябва да се…“?
Човек трябва да бъде отворен и готин и да приема добрите неща от хората, с които е живял и продължава да живее.
Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал.
Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото – престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.
