„Борбата за любовта: Преодоляване на предизвикателства и създаване на щастливо семейство“
Но въпреки явните трудности успях да издържа на атаките им. Оттогава със Симо сме заедно, а скоро ще отпразнуваме сребърната си сватба. Как живеем ли? Отначало беше сложно, защото бившата му жена сътвори толкова безумия, че умът ми не го побира. Докато съпругът ми живееше с нея, тя го ругаеше, но когато я напусна – какво ли не направи, за да си го върне. И тогава му заявих: “ Избирай – или мен, или нея! Не искам тайни срещи, по-добре сама да се справям!“ Никога не съм имала нищо против децата му и именно аз настоявах да им помага финансово, тъй като по принцип мъжете не са много внимателни и грижовни.
Сама им купувах подаръци, канех ги на гости и винаги бях насреща, ако имат проблем. А когато се роди и синът ни, полагах усилия да се грижа за трите еднакво. Но бившата му не се смири и какво ли не направи, за да ни разбие живота: настрои съседите срещу нас, родителите ми, стигна се дотам, че и в офиса нямах спокойствие. Тогава децата на съпруга ми практически се преместиха при нас, защото за майка си бяха единствено средство за изнудване на бившия й съпруг. Момчетата са добри, ласкави, мили. На празниците първо нас поздравяваха, а после собствената си майка. Симеон беше много признателен за грижите, които полагах за децата му. И как иначе: все пак те са негова плът и кръв. Само веднъж се усъмних в правотата си, когато мъжът ми хлътна по своя колежка. Не успя да ми изневери, защото бях нащрек и държах положението под контрол.
Открито му заявих в очите: “ Щом не ме обичаш – прав ти път!“ Аз за посмешище няма да стана. Ние ще се справим и без теб!“. Тогава му дойде умът начаса и вече не се заглежда по чужди жени.
Децата ни отдавна пораснаха и вече имаме внуци. В дома ни настъпва голям хаос, когато се съберат всички деца: неговите, общото, снахите и внуците. Едно голямо и щастливо семейство! Защо ви пиша всичко това? Много приказки са казани за любовниците и споровете продължават безкрайно. И при всички спорещи има два цвята: бял и черен. Искам да ви кажа, че животът не е леко нещо. Не трябва да осъждате прибързано и да лепите етикети, защото не знаете какво ви очаква утре. Всеки има право на щастие – и съпругата, и любовницата.
Може да бъдете подла и непорядъчна съпруга, а може да бъдете и достойна любовница. Най-важното е да разрешите проблема по човешки и това важи за всички. Животът е кратък, втори дубъл няма да има, затова потърсете истинското щастие. Никой няма вина, че „половинката му“ някъде се е загубила по пътя. Ако имате сила и смелост – открийте я!
