Мъжът, за който се омъжих, има дъщеря от първия си брак. Аз пък от първия си брак имам син, който живее с мен. Дъщерята на съпруга ми живее с майка си. След женитбата ни се роди обща дъщеря. Тя вече е на годинка почти.
В началото съпругът ми се пренесе да живее при мен, тоест в моето жилище (малък двустаен апартамент). После се разширихме, купихме си къща, но само с мои средства. И веднага съпругът ми реши, че дъщеря му трябва да живее с нас, защото бившата му била неадекватна и момичето ще се чувства по-добре с нас.
Момичето беше на 13 години: имаше редица проблеми с ученето, с поведението. Аз бях против, но се опитвах да направя компромис и да прибера момичето при мен през ваканцията. Под предлог на „посещение“ да видим дали се разбираме?
Е, стана ясно, че не се разбираме… Обясних съпруга ми, че нямам нищо против тя да идва в почивните дни, за празници, ноне съм съгласна да живее с нас.
Причините бяха основателни: първо, тя си има жива и здрава майка. Второ, работя здраво, всеки ден карам 100 км до работа и обратно. И трето, имам две деца, а за трето не мога да поема отговорност и не искам.
Сякаш всичко беше наред, но вчера мъжът ми заяви, че не може да ми прости това, че не съм позволила дъщеря му да живее при нас. Той не чу аргументите ми.
На практика, съпругът ми живее в моя дом. При покупката на тази къща я записах на името на майка ми, той нямаше никакви инвестиции в нея. Използвах парите от продажбата на стария ми апартамент, допълнени от спестяванията ми. По-късно оформихме дарение от нея за мен.
В началото съпругът ми напусна семейството си и ме взе с детето. Веднага заяви, че дъщеря му няма да живее с нас. Сега с общото ни дете той реши да повтори ситуацията, но съм неподготвена за това.
На практика и децата, и целият ни живот се крепи на мен: купувам храна, готвя, мия, пера. Не мога да поема още един човек в семейството и при това проблемен?
