Влюбих се в мъж, който си има жена и дете. Само на 22 години съм. Знам, че не е правилно, че не е редно, поставих се на мястото на жената, но пусто сърце – не пита. И той отвърна на желанията ми. Започнахме да излизаме и да имаме интимен живот. Когато бяхме заедно, нищо друго нямаше значение – важните бяхме само аз и той. Говорихме на всякакви теми, наистина имаше всичко, което търсех в един мъж. Изключение – той вече принадлежеше на друга.
И въпреки, че бяхме само любовници, той някак си започна да изпитва ревност към мен и не искаше и дума да става аз да се виждам с друг или да се опитам да намеря моя човек. Та какво можех да очаквам от женен мъж с дете? Твърдеше, че бракът му не върви, че със съпругата си са охладнели… но явно това бе лъжа. Преди месец дойде при мен, за да ми каже, че имал много хубава новина за нас. Когато го попитах какво има предвид под нас и каква е тази хубава новина, той ми заяви, че ще става баща за втори път и че жена му няма да ни притеснява и ще има повече време за нас. При такава новина оставаш в недоумение.
Реших, че е време да сложа точката и продължих живота си напред, пожелах му здраве и щастие на цялото семейство. Сега се чувствам свободна да намеря човека, когото заслужавам, чието сърце ще бие за мен и моето за него.