Атанас Атанасов: Андрей Гюров е нашият ход за президентските избори, парламентът е само „гумен печат“

СОФИЯ – В ефира на БНТ лидерът на Демократи за силна България (ДСБ) Атанас Атанасов очерта основните политически линии, по които опозицията ще търси промяна в статуквото. В центъра на неговото изказване залегнаха предстоящите президентски избори, критиката към работата на Народното събрание и притеснителните геополитически завои на страната.

Мобилизация за президентския вот: Андрей Гюров влиза в битката

Атанас Атанасов потвърди, че Андрей Гюров ще бъде кандидатурата, около която ще се обединят усилията на демократичните сили. Макар кандидатурата да идва от инициативен комитет, лидерът на ДСБ подчерта нуждата от пълна мобилизация, за да се гарантира успех на изборите.

„Ние трябва да се мобилизираме с общи усилия да го подкрепим и да изпратим на балотаж тази двойка,“ заяви Атанасов. Относно евентуалното участие на Георги Кандев като кандидат за вицепрезидент, той поясни, че това е решение, което Гюров трябва да вземе сам, но потвърди, че подготовката на инициативния комитет вече е в ход.

Критика към управлението: „Гуменият печат“ и наследството на НРБ

Лидерът на ДСБ не спести остри думи по адрес на настоящата изпълнителна власт. Според него парламентът е загубил своята роля на коректив и се е превърнал в инструмент за легитимиране на решения, взети другаде. Атанасов обърна специално внимание на профила на водещите фигури в кабинета.

„В правителството основните фигури са офицери от Военновъздушните сили на НРБ – хора с формиран мироглед и страхопочитание към „големия брат“. Това нещо проличава в техните действия,“ коментира той. Според него президентът Радев е успял да привлече избиратели, които са били разочаровани от БСП, използвайки реторика срещу корумпирания модел, но в момента посланията му обслужват други интереси.

„Радев получи мощна подкрепа срещу „завладяната държава“, но днес неговите послания са насочени към избиратели, изсмукани от черупката на БСП.“

Геополитически рискове и 21-ият пакет санкции срещу Русия

Един от най-спорните въпроси в момента е позицията на България относно новите санкции срещу Русия. Атанасов изрази сериозно безпокойство от факта, че страната ни се противопоставя на част от мерките в 21-вия пакет санкции.

Той постави под въпрос логиката на защитата на руските интереси у нас, като намеси и ролята на църквата:

• Руската църква като инструмент: Атанасов твърди, че от 1917 г. в Русия православие няма, а църквата е поделение на специалните служби.
• Вътрешна употреба: Тези теми се използват за задоволяване на русофилските настроения сред избирателите на Радев.
• Международна изолация: Твърдата позиция на премиера в полза на руските интереси вече се забелязва в западната преса и крие рискове за имиджа на България.

Разпокъсаната опозиция: Слабото място в политическия пъзел

Атанасов призна, че в момента опозицията е в състояние на тежка конфронтация и разделение, което е нейната най-голяма слабост. Той предупреди, че ако не се постигне консолидация, съществува риск управляващите (визирайки „Прогресивна България“) да завършат политическия си пъзел, като спечелят и президентската институция през есента.

„Трябва да се мобилизираме и да дадем отпор. Единственият начин да потърсим победа е чрез единство на президентските избори,“ завърши лидерът на ДСБ.

Заключение

Интервюто на Атанас Атанасов очертава една тревожна картина на българската политическа реалност, в която вътрешните борби се преплитат с дълбоки геополитически зависимости. Основните изводи от неговото изказване са:

• Единна кандидатура: Андрей Гюров е основната фигура, на която демократичната опозиция залага за промяна в президентската институция.
• Институционална криза: Парламентът губи своята независимост, превръщайки се в „гумен печат“ на изпълнителната власт.
• Геополитически завой: България рискува международна изолация поради неясната си и често проруска позиция относно санкциите.
• Нужда от консолидация: Раздробената опозиция е най-големият подарък за сегашните управляващи.

Предстоящите месеци ще бъдат решаващи за това дали демократичните сили ще успеят да преодолеят вътрешните си различия и да предложат реална алтернатива на сегашното управление.