България: Бюджетният дефицит намалява до 2,201 млрд. евро към края на юли, обяви МФ
България отбеляза значително свиване на бюджетния си дефицит, който към края на юли тази година достигна 2,201 млрд. евро на касова основа. Министерството на финансите (МФ) официално потвърди тези данни, подчертавайки, че отрицателното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) вече представлява 1,8 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП).
Тези резултати съвпадат с предварителните оценки, публикувани по-рано през месеца. Наблюдава се подобрение на отрицателното салдо на месечна база с приблизително 200 млн. евро, тъй като към края на юни дефицитът възлизаше на 2,4 млрд. евро.
Фискален резерв и стабилност
Към 31 юли 2026 г. фискалният резерв на страната е в размер на 8,525 млрд. евро.
В тази сума са включени 8,039 млрд. евро под формата на депозити на фискалния резерв в Българската народна банка (БНБ) и търговски банки, както и 485,8 млн. евро вземания от фондовете на Европейския съюз, свързани със сертифицирани разходи, аванси и други плащания.
Приходи по Консолидираната фискална програма
Общите приходи, помощи и дарения по КФП към юли 2026 г. достигат 26,347 млрд. евро, което представлява 53,1 на сто от планираните за цялата година. Тези постъпления показват номинален ръст от 11,2 на сто (2,644 млрд. евро) в сравнение със същия период на предходната 2025 г.
Структура на постъпленията
- Данъчно-осигурителни приходи: Нарастват с 9,1 на сто (1,753 млрд. евро) номинално.
- Неданъчни приходи: Отчитат спад с 443,6 млн. евро, основно поради по-ниски приходи от дивиденти от държавни предприятия през 2026 г., тъй като междинен дивидент е бил внесен през 2025 г.
- Помощи и дарения: Увеличават се с 1,335 млрд. евро.
Данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, са в размер на 21,076 млрд. евро, което е 54,8 на сто от годишните разчети. Тези приходи формират 80 процента от общите постъпления по КФП за разглеждания период.
Неданъчните приходи възлизат на 3,083 млрд. евро, или 53,3 на сто от годишните разчети. Те бележат спад от 443,6 млн. евро, което е 12,6 на сто спрямо юли 2025 г. Основните компоненти на тези приходи включват държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, концесии, както и приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове.
Разходи по Консолидираната фискална програма
Към юли 2026 г. разходите по КФП, включително вноската на Република България в бюджета на ЕС, достигат 28,548 млрд. евро, което представлява 50,3 на сто от годишните разчети. За сравнение, към юли 2025 г. тези разходи са били 25,890 млрд. евро.
Основни причини за ръста на разходите
Министерството на финансите посочва няколко ключови фактора за наблюдавания ръст:
- Социални и здравноосигурителни плащания: Увеличение на разходите за пенсии след индексацията им по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г.
- Разходи за персонал: Повишение на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнително увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г.
- Капиталови разходи: Значителен ръст, дължащ се на изпълнението на инвестиции и проекти по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Нелихвените разходи възлизат на 27,237 млрд. евро, което е 50,2 на сто от годишния разчет и представлява ръст от 2,332 млрд. евро (9,4 на сто) спрямо юли 2025 г. Текущите нелихвени разходи са 24,125 млрд. евро, а капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) достигат 3,093 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 18,7 млн. евро.
Лихвените плащания са в размер на 649,7 млн. евро, което е 61,3 на сто от планираните за годината и отбелязва ръст от 261,7 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.
Данните от Министерството на финансите за юли 2026 г. показват намаление на бюджетния дефицит в България, подкрепено от ръст на приходите и контролирани, макар и нараснали, разходи. Увеличенията в социалните плащания и капиталовите инвестиции са основните двигатели на разходната част, докато постъпленията от ЕС играят ключова роля за приходната страна на бюджета.
