България е втора в ЕС по просрочени сметки за дома: Засегнат е почти всеки пети

Само Гърция е с по-голям дял на хората, живеещи в домакинства със забавени плащания за комунални услуги, наем или ипотека. Страната ни е сред първенците и по пренаселени жилища.

Близо всеки пети българин живее в домакинство с просрочени задължения за битови сметки, наем или ипотечен кредит. Делът у нас достига 18,8%, което поставя България на второ място в Европейския съюз, показват данните на Евростат за 2023 г.

По-тежко е положението единствено в Гърция, където засегнати са 47,3% от хората. След България се нареждат Румъния с 14,4% и Кипър с 14,3%.

Средният дял за ЕС е значително по-нисък – 9,3%. Най-рядко просрочени жилищни плащания се срещат в Нидерландия – 2,6%, Чехия – 2,9%, Белгия – 4,6%, и Италия – 5%.

Важно е да се уточни, че статистиката измерва дела на хората, живеещи в домакинства с просрочия, а не процента на самите домакинства. Забавените плащания са един от показателите, чрез които се оценява доколко жилищните разходи затрудняват семейния бюджет. Данните са от изданието „Housing in Europe 2024“ на Евростат.

Кога разходите за жилище се превръщат в прекомерна тежест
Друг използван от Евростат показател е делът на хората, живеещи в домакинства, за които общите жилищни разходи надхвърлят 40% от разполагаемия доход. В сметката влизат разходи като наем или ипотека, вода, електроенергия, газ и други горива.

През 2023 г. в подобно положение са били 10,6% от жителите на градовете в ЕС и 7% от населението на селските райони.

Най-висок дял в градовете е отчетен в Гърция – 31%, следвана от Дания с 23,3%. В другия край на класацията са Кипър с 3,4% и Хърватия с 3,5%.

В България 8,5% от градското население живее в домакинства, чиито жилищни разходи надвишават 40% от дохода. Така страната ни остава под средното ниво за европейските градове.

Ситуацията в българските села обаче е по-неблагоприятна. Там показателят достига 14%, като по-високи стойности имат само Гърция с 24,7% и Малта със 17,6%. Най-ниски са резултатите в селските райони на Кипър – 0,7%, и Словения – 2,5%.

Над една пета от доходите отива за дома
Средно домакинствата в ЕС отделят 19,7% от разполагаемия си доход за жилищни нужди. В България този дял е 21,2%, което поставя страната малко над средното европейско равнище.

Най-голяма част от доходите си за дома дават домакинствата в Гърция – 35,2%, Дания – 25,9%, и Германия – 25,2%.

Сравнението трябва да се разглежда заедно със структурата на жилищната собственост. В България значителна част от населението живее в собствено жилище и не плаща наем. Въпреки това ипотечните вноски, енергията, водата и останалите текущи разходи продължават да заемат съществена част от семейните бюджети.

Всеки трети българин живее натясно
Проблемът не се изчерпва с цената на жилището. България е сред страните с най-висока пренаселеност в ЕС – 34,9% от населението живее в дом, който според европейската методика не разполага с достатъчно стаи.

По-висок е делът само в Латвия – 40,9%, и Румъния – 40%. Средното равнище за Европейския съюз е 16,8%. Най-малко пренаселени жилища има в Кипър – 2,2%, Малта – 2,4%, и Нидерландия – 3,8%.

Евростат определя необходимия брой помещения според състава и възрастта на членовете на домакинството. Предвиждат се отделна стая за всяка двойка, за всеки пълнолетен човек извън двойката, както и определен брой помещения за децата според тяхната възраст и пол.

Така например семейство, съставено от двама съпрузи, баба, 15-годишно момиче и 13-годишно момче, трябва да разполага с четири стаи, за да не бъде определено жилището като пренаселено.

Малко жилища са по-големи от необходимото
На другия полюс са така наречените недостатъчно обитавани жилища – домове, които разполагат с повече помещения, отколкото са необходими на живеещите в тях.

През 2023 г. в такива жилища са живеели 33,3% от хората в ЕС. Най-висок е делът в Кипър – 71,3%, Малта – 69,2%, и Ирландия – 66%.

В България показателят е едва 13,7%. По-ниски стойности са регистрирани в Румъния – 7,2%, Латвия – 9,8%, и Гърция – 12,3%.

Данните очертават противоречива картина: жилищните разходи у нас са близки до средните за ЕС като дял от дохода, но просрочените плащания и пренаселеността са сред най-високите в общността.

Източник: Евростат, „Housing in Europe – 2024 edition“, данни за 2023 г.