Българската индустрия с месечен ръст за пръв път от три месеца, но изостава сериозно в ЕС на годишна база
Въпреки че българското промишлено производство отбеляза първи месечен ръст от три месеца през юни, данните на Евростат разкриват продължаващи предизвикателства. На месечна база страната ни изпреварва средния темп в Европейския съюз, но на годишна остава сред най-слабо представящите се държави членки. Тези резултати дават смесени сигнали за състоянието на индустриалния сектор.
През юни промишленото производство в България се е повишило с 0,4 на сто спрямо предходния месец май. Това е първият месечен ръст от три месеца насам и е по-висок от средния темп за Европейския съюз, където производството е нараснало с 0,2 на сто. В еврозоната не е отчетена промяна. На годишна база, обаче, картината за България остава в негативна територия, като страната ни се нарежда сред държавите с най-значителен спад в ЕС, според актуалните данни, публикувани днес от Евростат. За сравнение, на годишна база в ЕС производството се е увеличило с 0,6 на сто, а в еврозоната – с 0,1 на сто.
Месечното увеличение от 0,4 на сто за България идва след поредица от спадове – 4,6 на сто през април и 0,6 на сто през май. Последен месечен ръст беше регистриран през март, когато производството отбеляза значително увеличение от 5,3 на сто. Така темпът на растеж през юни е двойно по-висок от средния за ЕС, което е положителен сигнал в краткосрочен план.
Сред страните членки, за които Евростат разполага с данни, най-голям месечен ръст е отчетен в Дания – 5,4 на сто, Хърватия – 5,2 на сто, и Литва и Финландия – по 2,1 на сто. Най-силен спад има в Люксембург – 10,7 на сто, Португалия – 3,9 на сто, и Естония – 2,2 на сто.
На годишна база обаче, ситуацията за България остава по-неблагоприятна. Промишленото производство е намаляло с 2,6 на сто през юни в сравнение със същия месец на миналата година. Все пак, понижението показва забавяне спрямо спада от 5,3 на сто през май и 3,8 на сто през април. В началото на годината спадът беше значително по-изразен – 9,9 на сто през януари и 8,7 на сто през февруари. През март беше регистрирано увеличение от 4,7 на сто на годишна база. Спадът от 2,6 на сто през юни е най-малкият годишен спад от ноември 2024 г. насам, като единственото изключение в този период е увеличението, отчетено през март тази година.
Независимо от лекото подобрение, България продължава да е сред най-слабо представящите се страни в ЕС на годишна база. По-голям спад през юни е регистриран единствено в Люксембург – 7,9 на сто, Румъния – 5,6 на сто, и Естония – 4,6 на сто. От другата страна на спектъра, най-силен ръст в производството отбелязаха Литва – със 7,7 на сто, Дания – с 6,1 на сто, и Полша – с 4,9 на сто.
Разглеждайки основните индустриални групи в ЕС през юни спрямо май, производството на енергия се е увеличило с 1 на сто, а на нетрайни потребителски стоки – с 2,5 на сто. В същото време, производството на междинни стоки е намаляло с 0,7 на сто, а на капиталови стоки – с 0,9 на сто.
Като цяло, данните за промишленото производство в България през юни показват противоречива картина: обнадеждаващ месечен ръст, който надхвърля средния за ЕС, но същевременно продължаваща слабост на годишна база, позиционирайки страната сред изоставащите в съюза. Това подчертава необходимостта от по-дълбоки анализи и мерки за укрепване на индустриалния сектор в дългосрочен план.
