Битката с високите цени на храните: Равносметката след първите 100 дни управление

100 дни управление: Между амбициите и реалността на пазара

Първите 100 дни на всяко управление са период на големи очаквания и сериозни заявки. За настоящото мнозинство една от най-амбициозните задачи беше овладяването на растящите цени на хранителните стоки. В разговор за „Тази сутрин“ Явор Гечев, председател на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите, направи равносметка на постигнатото и очерта предизвикателствата, които все още стоят пред държавата.

Според Гечев, началото на управлението е било белязано от трудности, свързани с приемането на бюджет, който не отразява изцяло новите политики, и 35-годишно наследство в икономическата структура. Въпреки законодателните инициативи, битката с цените остава постоянна задача, тъй като пазарните отношения в България страдат от липса на коопериране и гаранционни фондове.

Проблемът с липсата на данни и „Обсерватория на цените“

Един от най-големите проблеми пред държавата се оказва липсата на референтни данни. Оказва се, че институциите не разполагат с точна информация на какви цени стоките постъпват в големите търговски вериги. Гечев подчертава, че доскоро в министерствата на икономиката и земеделието дори не е имало специализирани звена, които да следят и координират информацията за ценообразуването.

Като положителен пример беше посочена Франция, където функционират т.нар. ценови обсерватории. Те проследяват целия модел на цените и следят дали наценките отговарят на законодателството за свободна конкуренция, без да се намесват директно на пазара. България тепърва трябва да изгради подобна система, за да оптимизира крайните цени за потребителите.

„Кошница с грижа“: Доброволна инициатива с противоречиви резултати

Инициативата „Кошница с грижа“, която призова търговските вериги към доброволно намаление на цените на основни стоки, е сработила като механизъм, но не е постигнала очаквания социален ефект. Явор Гечев признава, че социалната ангажираност на пазарните играчи е била по-ниска от очакваната.

Наблюдавани са аномалии, при които промоционални продукти от брошурите на магазините са били по-изгодни от тези в „кошницата“, а качеството на някои стоки в инициативата е било под въпрос. Въпреки това, кампанията продължава, като се очаква засилен контрол от страна на регулаторните органи за предотвратяване на неконкурентни практики.

Качеството на храната: Вода вместо сирене?

Сериозен акцент в разговора беше поставен върху качеството на млечните продукти. Последните проучвания на „Активни потребители“ показват, че от 12 изследвани сирена, само едно отговаря на БДС, а пет съдържат шокиращите над 60% вода. Гечев е категоричен, че подобни продукти не трябва да се наричат сирене, а по-скоро „технологична извара“.

Законодателните промени ще се насочат към по-строго етикетиране и въвеждане на нови стандарти, които да отделят качествените продукти от имитиращите. Целта е потребителят да знае за какво плаща – за истинска храна или за „вода със соли“.

Законът за кооперативите: Спасение за българския производител

Парадоксът на българския пазар е видим: високи цени в магазините и ниски изкупни цени за производителите. Често българската продукция (праскови, сливи, домати) бива изхвърляна, докато веригите внасят стока от Гърция или Турция. Причината е липсата на уедрени количества с постоянно качество.

Явор Гечев обяви, че се работи по 12-а версия на новия Закон за кооперациите. Той ще позволи на фермерите да се обединяват юридически, за да могат да договарят големи количества директно с преработвателите и веригите. В Европа директните доставки без посредници заемат около 20% от пазара, докато в България този процент е минимален.

Борба с „виртуалните“ земеделци

Държавата планира безмилостна политика срещу злоупотребите със субсидии. Според Гечев, парите, които изтичат към „виртуални животни“ и „виртуални насаждения“, на практика се крадат от реалните производители. Изчистването на регистрите е ключово за връщане на доверието в системата.

Бюджет 2027 и административна реформа

По отношение на бъдещия бюджет, основните цели са три:

• Финансова сигурност: Овладяване на бюджетния дефицит.
• Проикономическа насоченост: Мерки за растеж на бизнеса и привличане на високотехнологични инвестиции.
• Социална стабилност: Запазване и пропорционално увеличаване на социалните разходи без тяхното замразяване.

Предстои и сериозна административна реформа, насочена към дигитализация. „Не можеш просто да съкращаваш хора, ако регистрите ти са на хартия“, отбелязва Гечев. Целта е електронно правителство, което да обслужва гражданите по-бързо и ефективно.

Битката с високите цени и ниското качество на храните в България не е спринт, а маратон. Нужни са системни усилия – от промяна в законите за кооперациите до строг контрол върху етикетирането и вноса. Постигането на баланс между интересите на фермерите, търговците и крайните потребители остава най-голямото изпитание пред властта през следващата година.