Д-р Мария Нейра от СЗО: Замърсяването на въздуха е невидим убиец, отнемащ милиони животи годишно
Замърсяването на въздуха е сериозна глобална заплаха за здравето, която всяка година коства живота на милиони хора по света. Тази тревожна статистика беше изнесена от д-р Мария Нейра, директор на Департамента по околна среда, изменение на климата и здравеопазване към Световната здравна организация (СЗО), по време на форум в Лондон.
Според данните, предоставени от д-р Нейра, между 7 и 8 милиона души умират ежегодно в резултат на замърсен въздух. За да се добие представа за мащаба на трагедията, тя направи сравнение: „все едно всяка година изчезва град с размерите на Мадрид“. Изявлението ѝ беше направено по време на журналистически форум на глобалната мрежа „Брийт ситис“ (Breathe Cities) в Лондон, където София е партньор, редом с големи европейски столици като Лондон, Париж, Милано и Варшава.
Замърсяването на въздуха: Преди всичко здравен проблем
В световен мащаб, качеството на въздуха представлява едно от най-значимите предизвикателства пред общественото здраве. Дълги години замърсяването се разглеждаше предимно като екологичен въпрос, но както посочи д-р Нейра, то е преди всичко здравен проблем. Освен че отнема милиони човешки животи, замърсеният въздух натоварва значително здравните системи, тъй като е основна причина за множество хронични заболявания.
Д-р Мария Нейра подчерта, че продължителното излагане на замърсен въздух е тясно свързано с развитието на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), инсулти и повишен риск от инфаркти.
Невидимият убиец: Как мръсният въздух засяга организма?
Замърсяването на въздуха често е описвано като „невидимият убиец“, тъй като прониква в човешкия организъм през дихателната система, отключвайки възпалителни процеси и оксидативен стрес, които могат да засегнат практически всеки орган. Според специалиста от СЗО, въздействието не се ограничава само до белите дробове, а включва и нарушения в когнитивното развитие, тревожност, депресия, болестта на Паркинсон и деменция.
Причината за толкова широкообхватното въздействие е проста: всеки ден вдишваме приблизително 10 000 литра въздух. Фините прахови частици, съдържащи се в замърсения въздух, навлизат в дихателната система, достигат до белите дробове, преминават в кръвния поток и могат да достигнат до всеки орган в човешкото тяло, обясни процеса д-р Мария Нейра.
Бременните жени са сред най-рисковите групи, тъй като фините прахови частици могат да преминат през плацентата и да повлияят върху развитието на мозъка на плода още преди раждането. Други уязвими групи са децата, възрастните хора и хората с вече съществуващи заболявания като астма и сърдечно-съдови проблеми, при които замърсеният въздух може да доведе до обостряне или влошаване на състоянието.
България: От лош пример към положителна промяна
По отношение на чистотата на въздуха в България, д-р Мария Нейра сподели, че през годините е участвала в множество международни конгреси и конференции, посветени на замърсяването, и България, особено София, често е била давана като лош пример заради високата смъртност, свързана с лошото качество на въздуха. „Днес обаче виждам положителна промяна“, заяви Нейра. Тя отбеляза, че все по-често представители на България участват в международни срещи по темата, а кметът на София, например, активно подкрепя мерки за намаляване на замърсяването. „Последната информация, с която разполагам, показва, че нивата на замърсяване в София са намалели“, изтъкна тя. Експертът добави, че българското правителство осъзнава сериозността на проблема, а редица общини вече предприемат конкретни действия за подобряване на качеството на въздуха, изразявайки надежда това да е само началото.
Предизвикателства и решения: Ролята на политиката и гражданите
Специалистът препоръча по-бързо прилагане на мерки за подобряване на качеството на въздуха, които обаче често са рестриктивни. „Хората често не желаят да поемат лична финансова тежест за подобряване на общественото здраве. Но в крайна сметка става дума за собственото им здраве“, каза Нейра. Тя допълни, че като отделни граждани не можем сами да осъществим енергийния преход или да заменим използването на дърва и изкопаеми горива. Според нея, това, което можем да направим, е да оказваме натиск върху политиците. Когато обществото разбира последствията за здравето, то може да взема информирани решения и чрез гласа си да избира управници, които са готови да прилагат ефективни политики. В същото време държавата и общините трябва да гарантират, че преходът няма да натоварва несправедливо гражданите. Д-р Мария Нейра заяви, че чрез финансови стимули и субсидии домакинствата могат да преминат към по-чисти технологии, без това да се превръща в непосилно финансово бреме.
Тя даде за пример Лондон и Париж, чиито кметове са осъзнали както рисковете за здравето от замърсяването на въздуха, така и ползите от неговото ограничаване. Мерки като нискоемисионните зони в Лондон и разширяването на велосипедната инфраструктура в Париж първоначално не са били популярни. Много хора са се противопоставяли на ограниченията за автомобилния трафик. „С времето обаче обществените нагласи се промениха, защото резултатите станаха видими“, заяви Мария Нейра. Тя подчерта, че като здравни специалисти, е важно да предоставяме ясни доказателства, че подобни политики носят не само здравни, но и икономически ползи, тъй като намаляват разходите за здравеопазване и подобряват качеството на живот. Според нея, е важно да продължим да събираме и показваме успешните примери от различни градове по света.
Събития като Лондонския маратон са ценни, защото повишават обществената информираност за значението на чистия въздух и здравословната градска среда. Но усилията ни не трябва да се ограничават само до хората, които участват в спортни събития. Всеки ден милиони хора ходят пеша, карат велосипед или използват обществения транспорт, за да стигнат до работа. Всички те имат право да дишат чист въздух. Това означава устойчив обществен транспорт с ниски емисии, който едновременно намалява замърсяването и защитава здравето на хората, заяви още д-р Мария Нейра от Световната здравна организация.
Замърсяването на въздуха остава един от най-сериозните глобални здравни проблеми, причиняващ милиони смъртни случаи годишно и натоварващ здравните системи. Въпреки предизвикателствата, опитът на градове като Лондон и Париж, както и положителните промени в България, показват, че с политическа воля, информирано гражданско общество и адекватни мерки е възможно да се постигне значително подобрение в качеството на въздуха и да се защити здравето на хората.
