Защо милиардите за здраве не стигат и как да разбием монопола на НЗОК?
Българското здравеопазване се намира в парадоксална ситуация – всяка година бюджетът за сектора се увеличава с милиарди, но удовлетвореността на пациентите и медиците остава критично ниска. В откровено интервю д-р Стойчо Кацаров, бивш служебен министър на здравеопазването и настоящ член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), анализира дълбоките структурни проблеми на системата и предлага радикални решения за нейното оздравяване.
Монополът на НЗОК – основната пречка пред качеството
Според д-р Кацаров, основната причина за неефективното изразходване на средствата е липсата на конкуренция. В момента НЗОК функционира като единствен купувач на здравни услуги, което я прави тромава и нечувствителна към нуждите на осигурените лица. Той посочва модела в Швейцария, където съществуват 38 здравноосигурителни каси, като пример за работеща система.
„Здравната каса няма конкуренти, които да я притискат да подобри качеството на услугите и ефективността на разходите. Всичко друго извън разбиването на този монопол е палиативно решение,“ категоричен е д-р Кацаров. Той вярва, че само чрез демонополизация и създаване на конкурентни фондове парите ще започнат действително да „следват пациента“.
Защо доплащаме толкова много?
Публичните средства в България покриват едва около 51% от общите разходи за здравеопазване. Останалата част се доплаща директно от джоба на пациента. Основните пътища за промяна са два: увеличаване на здравната вноска или развитие на допълнително доброволно здравно осигуряване по европейски модел.
Абсурдът с цените на лекарствата
Един от най-фрапантните примери за източване на системата, които д-р Кацаров коментира, е механизмът, по който НЗОК заплаща лекарствата в болничната помощ. От 2010 г. насам съществува модел, при който Касата реимбурсира медикаменти на цената, на която болницата ги е закупила, без да има единен електронен търг или механизъм за централизирано договаряне.
Това води до ситуации, в които едно и също лекарство може да бъде закупено за 50 лв. от една болница и за 500 лв. от друга, а НЗОК е длъжна да плати и двете фактури. Според д-р Кацаров решението е елементарно: НЗОК трябва сама да закупува тези лекарства, както го прави за всички останали медикаменти, които реимборсира за домашна употреба.
Твърде много ли са болниците в България?
Темата за големия брой лечебни заведения често предизвиква спорове. Д-р Кацаров признава, че статистически болниците у нас са много повече спрямо средноевропейските нива, но предупреждава, че механичното им затваряне би довело до хуманитарна катастрофа.
Проблемът с „преобразената“ извънболнична помощ
Причината за големия брой болници се крие в правилата на системата. Много дейности, които по същество са извънболнични, се отчитат като болнични пътеки, защото само така лечебните заведения могат да получат финансиране. „Извънболничната помощ е с вързани ръце,“ обяснява той. Изходът не е в закриването на структури, а в промяна на заплащането – дейностите да се плащат като извънболнични, независимо къде се извършват.
Нова роля на държавата: От администратор към пазител на общественото здраве
Д-р Кацаров застъпва тезата, че държавата трябва да се оттегли от прякото управление на лечебната дейност и да се концентрира върху своите основни функции:
- Превенция и профилактика: Борба с тютюнопушенето и подобряване качеството на храните, въздуха и водите.
- Обществено здраве: Създаване на политики за дългосрочно подобряване на здравето на нацията.
- Регулация, а не собственост: Премахване на ненужната бюрокрация и стимулиране на пазарните принципи.
Децентрализация: Болниците да се върнат на общините
Едно от най-смелите предложения на д-р Кацаров е държавата да прехвърли акциите си в областните болници безвъзмездно на общините. Той дава пример с лошото състояние на болници в градове като Ямбол, където пациентите се пренасят с одеяла между сградите.
Според него, един министър в София не може и не се интересува реално от състоянието на болницата в Добрич или Сливен толкова, колкото биха се интересували местният кмет и общински съвет, чиито семейства се лекуват в тези заведения. Децентрализацията би стимулирала местната общност да управлява по-ефективно ресурсите си и да изисква по-високо качество.
Реформата в здравеопазването не е въпрос само на пари, а на промяна на правилата. Докато съществува монополът на НЗОК и докато държавата се опитва да бъде едновременно собственик, регулатор и плащащ, системата ще продължи да генерира недоволство. Решението се крие в конкуренцията, прозрачността при покупката на лекарства и поставянето на пациента в центъра на системата, където неговият избор определя къде да отидат средствата.
