Доклад на ДАНС: Над 40 чужденци са предприели действия срещу националната сигурност през 2025 г.

Годишният доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за 2025 г., публикуван на сайта на Министерския съвет, разкрива мащабни усилия за опазване на държавната сигурност. В него се подчертава пресичането на действията на над 40 чуждестранни граждани, свързани с противодействие на чужди специални служби на територията на страната.
Агенцията акцентира върху конкретен случай, касаещ руски гражданин, чиято дейност е била насочена срещу интересите и националната сигурност на България. В резултат на това му е наложено експулсиране, отнето е правото му на пребиваване в страната и е въведена забрана за влизане. Подобни санкции са приложени и спрямо друг руски гражданин.
Отделно, дейността на друг руски гражданин е била пресечена заради съпричастност към руските специални служби. Със заповед на председателя на ДАНС, за срок от 5 години са му наложени принудителни административни мерки, включващи „експулсиране“, „отнемане правото на пребиваване в Република България“ и „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз“.
ДАНС е дала отрицателно становище за придобиване на българско гражданство на 25 чужденци, поради връзки с чужди специални служби или дейности, застрашаващи националната сигурност.
Сред значимите случаи е и този с български гражданин, който се е присъединил към руските въоръжени сили в Украйна. По данни на ДАНС, Софийската градска прокуратура е образувала проверка по случая.
Предизвикателства пред стратегическите обекти и сигурността
В по-широк контекст, докладът на ДАНС идентифицира редица предизвикателства пред прилагането на мерки за физическа и информационна защита на стратегически обекти в България, предвид съвременните заплахи.
През 2025 г. са отчетени и други значими процеси, които генерират рискове за стратегическите обекти и дейности в страната. Те включват:
Необходимостта от осигуряване на дейността на стратегически производства и енергийната сигурност е под въпрос в условията на нарушени вериги за доставки и санкции срещу ПАО „Лукойл“, които пряко засягат активи в България.
Налице е все още непреодоляна зависимост от руско ядрено оборудване, резервни части и специализирана експертиза.
Отбелязват се затруднения при балансирането на електроенергийната система, породени от трайната тенденция за увеличено използване на възобновяеми енергийни източници и ограниченото функциониране на хидроенергийни и топлоелектрически централи.
Съществуват дефицити в поддръжката и модернизацията на електроразпределителната и топлопреносната мрежа, което води до чести аварии и влияе негативно върху качеството на услугите за потребителите.
Влошеното финансово състояние на ключови въгледобивни дружества и забавените инициативи за преквалификация на заетите в сектора, както и за използване на минните терени за проекти от „зелената“ енергетика, също са източник на риск.
Наблюдават се дефицити в редица проекти и дейности, свързани с изграждането, ремонта, поддръжката и модернизацията на железопътната и автомобилната инфраструктура, които влияят както на икономическото развитие, така и на пътната безопасност.
Има уязвимости по отношение на достъпа и качеството на здравните услуги, както и опити за посегателства срещу публичните ресурси, предназначени за здравеопазване.
Отбелязват се дефицити на фармацевтичния пазар, дължащи се на логистични затруднения, неравномерно разпределение, схеми за паралелен износ и повишено потребление, включително без лекарско предписание.
Забавянето и нередностите при усвояването на европейската безвъзмездна помощ за устойчиво развитие на инфраструктурата, националното стопанство, както и за подкрепа на научната и развойна дейност, също представляват проблем.
Зачестяващите природни бедствия и катаклизми, породени от климатичните промени, оказват негативно влияние върху инфраструктурата, условията на живот и продоволствената сигурност.
Наблюдават се уязвимости в агрохранителната верига, водещи до пазарни изкривявания, нелоялна конкуренция, непозволен внос и предлагане на опасни за здравето хранителни продукти и препарати за растителна защита.
Дефицити при изпълнението на държавната профилактична програма и нарушения на мерките за биосигурност от страна на отделни субекти се отчитат на фона на усложнената епизоотична обстановка.
Нарушената речна проводимост, включително поради незаконен добив на инертни материали, неконтролираното обезлесяване и застрояване в определени области, както и лошото състояние на някои хидротехнически съоръжения, създават предпоставки за наводнения.
Замърсяването на въздуха и водите от промишлеността и селското стопанство, както и уязвимостите в контрола и превенцията, също са идентифицирани като рискове.
Дефицити в поддръжката на водоизточниците, преносната и хидромелиоративната инфраструктура се наблюдават в условията на климатични промени и прогнози за траен недостиг на водни ресурси за битови, енергийни, селскостопански и промишлени нужди.
Има и нарушения при съхранението на опасни химически вещества.
Киберзаплахи и терористична пропаганда
В доклада си ДАНС изрично предупреждава, че паралелно с глобалните тенденции, интензитетът на хакерските атаки в България демонстрира устойчива възходяща динамика. По-голямата част от тези атаки са насочени към държавни институции, общински администрации, обекти от критичната инфраструктура, транспортния сектор, финансови институции, здравноосигурителни структури и други ключови системи.
Агенцията е провеждала системно наблюдение на онлайн средата във връзка с разпространението на значителен обем терористична пропаганда в интернет. Целта на тези действия е била да се установи активност за разпространение на радикални послания и потенциален контакт с тях от страна на български граждани и чужденци, пребиваващи на територията на страната. Взети са необходимите оперативни мерки спрямо постоянно и временно пребиваващи лица, произхождащи от рискови държави, предвид продължаващия миграционен поток през България.
Докладът на ДАНС за 2025 г. очертава многопластова картина на националната сигурност, включваща както преки действия срещу чужди агенти, така и широк спектър от икономически, инфраструктурни, екологични и кибернетични предизвикателства, които изискват постоянно внимание и адекватни мерки.