По-високи данъци за второ и трето жилище: Икономически стимул или поредна тежест?

СОФИЯ – Темата за въвеждането на по-високо облагане за собствениците на повече от един имот отново излезе на преден план, предизвиквайки разгорещени дискусии сред финансови експерти и икономисти. Въпросът дали прогресивното облагане на недвижимите имоти е справедливо решение или пореден фискален механизъм без ясен ефект, бе коментиран в ефира на „Здравей, България“ от доктора по икономика Димитър Събев и финансовия журналист Петър Илиев.

Сегашната система: Скрити вратички и регионални парадокси

Според Петър Илиев, България вече разполага с форма на прогресивно облагане, но проблемът се крие в нейната ефективност и контрол. Финансовият журналист подчерта, че размерът на данъка зависи до голяма степен от местоположението на имота, което създава предпоставки за манипулации.

„Общинските власти, включително в София, нямат пълна яснота за реалния брой и статус на имотите. Някой може да посочи, че основното му жилище е в столицата, но да притежава имот в Каспичан и чрез административни хватки да оптимизира данъчните си задължения“, посочи Илиев.

Липсата на единна база данни и координация между отделните общини прави проследяването на собствеността трудно, а прилагането на нова, по-строга мярка – почти невъзможно без сериозна административна реформа.

Имотният пазар като „склад за пари“

Икономистът Димитър Събев постави акцент върху социалния аспект на проблема. В България покупката на имот често не е продиктувана от жилищна нужда, а от липсата на алтернативна инвестиционна култура. Това води до изкривявания на пазара, които засягат най-вече младите хора.

Събев отбеляза, че данъчната система трябва да бъде инструмент за регулиране на тези процеси, а не просто начин за пълнене на държавната каса. Той посочи тревожна статистика относно приходите от имотни данъци:

• В България: Данъкът върху имотите осигурява под 2% от общите данъчни приходи.
• В Европа: Средният дял на тези приходи е около 5%.
• Макроикономически ефект: Ниските данъци стимулират трупането на „мъртъв капитал“ в необитаеми жилища.

Рискове от заобикаляне на закона

Въпреки потенциалните ползи, икономистите предупреждават за сериозна обществена съпротива и опити за данъчна евазия. Димитър Събев е скептичен, че мярката ще проработи в сегашния си вид, тъй като българите традиционно намират начини да избегнат допълнителните разходи.

„Този данък много лесно може да бъде заобиколен. Хората масово ще започнат да прехвърлят имотите си на своите деца или роднини, за да може всяко жилище да се води 'основно' за някого и така да плащат по-малко“, обясни той.

Алтернативни решения: Площ срещу брой жилища

Петър Илиев предложи дискусията да се пренасочи от броя на жилищата към техните реални характеристики. Според него е по-справедливо облагането да се базира на:

• Общата площ на притежаваните имоти;
• Реалната пазарна стойност (вместо остарелите данъчни оценки);
• Енергийната ефективност и предназначението на имота.

Заключение

Дебатът за по-високите данъци върху второ и трето жилище в България е едва в началото си. Докато икономистите виждат в това шанс за по-справедливо разпределение на богатството и охлаждане на имотния балон, практическото изпълнение остава под въпрос поради липса на административен капацитет.

• България събира значително по-малко приходи от имотни данъци в сравнение със средните нива за ЕС.
• Основният риск пред новата мярка е масовото прехвърляне на собственост с цел избягване на облагането.
• Липсата на единен регистър пречи на общините да налагат ефективно данъчните тежести.
• Необходим е дебат дали да се облага броят на имотите или тяхната обща пазарна стойност.

В крайна сметка, всяка промяна в данъчната политика трябва да бъде внимателно балансирана, за да не се превърне в наказателна акция срещу спестяванията на гражданите, а в реален инструмент за социална и икономическа стабилност.