Историческото Съединение: Повече от акт, а защитен национален интерес, заявиха от „Продължаваме промяната“
На 6 септември България отбелязва Съединението на Княжество България и Източна Румелия – ключов момент в съвременната ни история. Тази година, от парламентарната трибуна, депутатът Иво Михайлов от „Продължаваме промяната“ представи своя поглед върху значението на събитието, подчертавайки неговия траен характер като защитен национален интерес.
Според Иво Михайлов от парламентарната група на „Продължаваме промяната“, Съединението вече не е просто революционно или политическо събитие, а се е трансформирало в изключително важен, защитен национален интерес. Той направи това изявление по време на декларация, посветена на 6 септември – Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
През 1885 година, само седем години след Освобождението на България, Захари Стоянов оглавява новосформиран български таен централен революционен комитет, базиран в Пловдив. Към каузата на Съединението се присъединяват множество български офицери и революционери.
Михайлов изтъкна, че докато за съвременните българи 6 септември е национален празник, то за инициаторите на Съединението той е представлявал огромен риск. Те осъществяват подготовката на този акт без одобрението на Великите сили, разрешението на Османската империя и дори без съгласието на Русия.
Първоначално Великобритания запазва резервирана позиция по отношение на Съединението, но впоследствие бързо променя своята политика и започва активно да го защитава. За разлика от нея, Русия не подкрепя обединението, като дори изтегля своите офицери от състава на българската армия, включително военния министър. Този ход е бил опит да се принуди България да отстъпи от решението си. Депутатът Михайлов подчерта, че това е само част от цената, която страната ни е платила за своята дързост да действа самостоятелно.
Въпреки опасенията, Османската империя не предприема военна намеса срещу Съединението. Вместо това, на 2 ноември, Сърбия обявява война на България. В историческата битка при Сливница, млади български капитани застават смело срещу сръбските генерали, а начело на армията лично е княз Александър Батенберг, припомни Михайлов.
Година по-късно, на 9 август 1886 г., група проруски офицери, поддържащи връзка с руското дипломатическо представителство, извършват първия военен преврат в историята на Третата българска държава. Княз Батенберг е арестуван заради своята дързост да постави и защити българския национален интерес над руския. Депутатът коментира, че тази борба далеч не е приключила през 1886 г. и дори днес, под различни форми, България продължава битката да определя сама собствените си интереси и да не допуска те да бъдат подменяни нито отвън, нито отвътре.
В обобщение, изявлението на Иво Михайлов акцентира върху еволюцията на Съединението от смел революционен акт до основополагащ принцип за национална независимост и самоопределение. То подчертава непреходната важност на защитата на българския интерес, както тогава, така и в съвремието ни.
