Мъдростта на опита: 87-годишният Ангел Начев и неговата неспирна любов към пчелите
На 8 юли, когато православната църква почита паметта на свети Прокопий Кесарийски, погледът ни се насочва към традициите, които съхраняват древния занаят на пчеларството. В ловешкото сдружение „Букет“ един човек се отличава със своя десетилетен опит и нестихваща енергия – 87-годишният Ангел Начев от угърчинското село Каленик.
Традиции и обреди на Прокопий Пчелар
Според председателя на сдружението Радослав Иванов, 8 юли е вторият голям празник за гилдията след деня на свети Харалампий. Обичаите изискват рано сутринта стопанките да омесят два обредни хляба – за света Петка и за свети Прокопий. Преди изгрев те се намазват с мед и се носят в пчелина за прекадяване, след което се раздават за здраве на пчелите и обилен медосбор.
Ангел Начев започва самостоятелния си път през 1970 г. с 5 кошера, наследени от баща му. С годините той разширява пчелина си до внушителните 88 кошера, като през по-голямата част от времето работи напълно сам.
Пчеларството като „голяма наука“
За Ангел пчеларството не е просто хоби или поминък, а сложна материя, която се учи цял живот. „Пчеларството е голяма наука. Тя не може да се овладее напълно“, споделя той пред БТА, допълвайки, че практиката е единственият истински учител. Още от дете, помагайки на баща си, той научава най-важното правило: с пчелите трябва да се работи бавно и тихо, за да не се смущават.
Предизвикателствата на времето и пазара
В най-силните си години Начев е произвеждал мед, восък, прополис и прашец, като добивите му са достигали до 500 килограма мед при благоприятно време. Днес обаче той с тревога отбелязва, че пчеларите намаляват, а климатичните промени се усещат все по-осезаемо. Пчеларят си спомня, че преди промените реализацията на продукцията е била сигурна, докато днес ниските изкупни цени демотивират мнозина.
Бъдещето сред кошерите
Въпреки че в момента се грижи само за седем кошера, 87-годишният ветеран не смята да спира. Той вече планира да закупи 10 нови отводки от колега от село Катунец. За него работата в пчелина е източник на спокойствие и радост, а чистотата на природата в полупланинското село Каленик е гаранция за качеството на меда.
Ангел Начев остава верен на занаята, воден от убеждението, че без пчелите природата би подивяла. Неговата история е доказателство, че когато човек работи с желание и „мерак“, годините и трудностите остават на заден план пред удовлетворението от досега с природата.
