Маргаритов за цените на храните: Изкупуват продукт за 50 цента, а на рафта вече е 2,50 евро

Разликата между изкупната цена на хранителните продукти и сумата, която потребителят плаща в магазина, отново влиза във фокуса на общественото внимание. Според бившия председател на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов трябва ясно да се проследи как се формира крайната цена по цялата верига.

„Целта е да се види къде са дупките по веригата или как става така, че нещо се изкупува за 50 цента, а стига до рафта за 2,50 евро“, коментира Маргаритов.

Темата беше обсъдена и от бившия земеделски министър Мирослав Найденов. По думите му правителството се опитва да внесе повече яснота при формирането на цените на хранителните стоки.

Найденов посочи, че при част от продуктите има усещане за неоправдано високи цени и липса на справедливост от гледна точка на крайния потребител. Според него именно държавата трябва да покаже дали механизмът за определяне на т.нар. справедлива цена може действително да проработи.

Подготвя се методика за справедливата стойност на храните
В предоставената информация се посочва, че Министерството на икономиката и индустрията е публикувало за обществено обсъждане проект на Методика за определяне на справедлива стойност на храните.

Един от съществените въпроси е как ще бъдат сравнявани различните продукти и как ще се отчита тяхното качество.

„Според качеството ще има различни цени – правителството работи с браншовите организации за определяне на критериите“, заяви Найденов.

Това означава, че не може механично да бъде определена една цена за всички стоки от дадена категория. Различията в качеството трябва да бъдат отчетени при изработването на критериите.

Именно тук обаче остава и един от най-сложните въпроси.

„Най-големият проблем остава това как сравняваме продуктите, тепърва трябва да се изчистват“, коментира Маргаритов.

Фокусът пада върху цялата верига до магазина
Дискусията поставя на преден план разликата между сумата, която се получава при изкупуването на дадена стока, и крайната ѝ цена в търговската мрежа.

Примерът на Маргаритов с продукт, изкупен за 50 цента и достигнал 2,50 евро на рафта, показва именно необходимостта да бъде проследено как се натрупва цената между отделните участници по веригата.

Предстои да стане ясно какви точно критерии ще залегнат в методиката и по какъв начин ще се определя кога стойността на дадена храна може да бъде разглеждана като справедлива.

Основното предизвикателство остава създаването на модел, който отчита реалните различия между продуктите и същевременно позволява да се установи къде по веригата се формират значителните ценови разлики.