Пропуск в системата: Как Стоян Колев избяга от домашен арест и защо електронните гривни в България не използват GPS

Скандалът със Стоян Колев: Бягство под носа на властите

Случаят с известния в социалните мрежи Стоян Колев предизвика вълна от въпроси относно ефективността на правосъдната система в България и по-специално – контрола върху лицата, поставени под домашен арест. Видеокадри, разпространени в публичното пространство, показват как Колев необезпокоявано тича край жилищния си блок, въпреки че на крака му е поставена електронна гривна. Малко по-късно самият той шокира последователите си с твърдението, че вече се намира извън граница.

Въпросът, който вълнува обществото, е прост: Как е възможно лице с електронно устройство за проследяване да напусне пределите на страната, без системата да алармира своевременно? Отговорът се крие не в липсата на контрол, а в техническите спецификации на устройствата, които масово се използват у нас.

Техническата истина за „невидимата“ верига

Много хора погрешно вярват, че всяка електронна гривна позволява на полицията да вижда местоположението на човека в реално време върху карта, подобно на навигационна система. Реалността обаче е съвсем различна. Според Росен Желязков, бивш директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, по-голямата част от техниката, закупена по обществени поръчки, има силно ограничени функции.

Разликата между радиочестотна и GPS гривна

Екип на медиите успя да се сдобие с излязла от употреба гривна, за да анализира нейния механизъм. Ето как функционира стандартното устройство:

• Стационарна станция: В дома на лицето се инсталира приемно устройство.
• Радиосигнал: Гривната изпраща сигнал към тази станция. Ако сигналът отслабне или изчезне (когато лицето се отдалечи на определено разстояние), системата регистрира нарушение.
• Липса на сателитна връзка: Тези устройства не изпращат сигнал към сателит. Те не знаят къде отива лицето, а само дали е „вкъщи“ или „не е вкъщи“.

Това обяснява защо Стоян Колев е могъл да напусне адреса си. Системата вероятно е отчела, че той е излязъл от обхват, но тя не може да предостави информация за посоката му на движение или точното му местонахождение в момента на бягството.

Шокираща статистика от Министерството на правосъдието

След запитване до Министерството на правосъдието станаха ясни стряскащи цифри, които разкриват мащаба на проблема. Към момента на проверката, от 159 лица, изтърпяващи мярка „домашен арест“ с електронно наблюдение, едва четирима са били с гривни, разполагащи с GPS проследяване.

Къде се използват реалните GPS устройства?

Министерството уточнява, че в България разполагаме с общо около 50 GPS гривни. Те обаче са предназначени за специфични случаи:

• Лица, на които е наложена забрана да посещават определени обществени места или зони.
• Лишени от свобода, които работят на външни обекти и трябва да бъдат следени по определен маршрут.

Експериментът и „дупките“ в сигурността

Начинът, по който работят тези системи, не е тайна за контингента, който ги носи. Още през март 2024 г. бяха проведени публични експерименти, които демонстрираха как се определя периметърът на движение. При поставянето на гривната се задава разстояние, което лицето не трябва да напуска. Въпреки че гривните имат специална функция против откопчаване, която би трябвало да задейства аларма при опит за манипулация, те остават безпомощни, ако лицето просто реши да си тръгне с гривната на крака.

Случаят със Стоян Колев е ярък пример за това как технологичните ограничения и процедурните пропуски позволяват на лица с влезли в сила мерки за неотклонение да се подиграват със закона. Когато „електронният надзор“ се свежда до проста проверка дали си в обхвата на домашния рутер, рискът от бягство остава изключително висок.

Бягството на Стоян Колев повдигна завесата над една остаряла и неефективна система за контрол. Оказва се, че „електронната гривна“ е по-скоро психологическа бариера, отколкото реална техническа пречка за някой, който е решил да наруши закона. Без масовото въвеждане на GPS технология и по-строг мониторинг, домашният арест ще продължи да бъде мярка, която лесно може да бъде заобиколена, оставяйки обществото с усещането за липса на справедливост.