Реформа или регрес? Промените в закона за ДАНС и рискът от „психотерапевти под прикритие“
Представете си ситуация, в която споделяте най-интимните си преживявания, страхове и лични тайни в защитената среда на терапевтичния кабинет, но вашият психотерапевт всъщност е действащ служител на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Този сценарий, който доскоро би изглеждал като сюжет от шпионски трилър, е на път да се превърне в законова реалност в България. Новият проект за промени в закона за ДАНС, публикуван за обществено обсъждане, предизвика вълна от дискусии и сериозни опасения относно прозрачността, етиката и националната сигурност.
Психотерапия и разузнаване: Възможна ли е професионална симбиоза?
В настоящия момент действащото законодателство в България налага строги ограничения върху допълнителните дейности, които държавните служители в ДАНС могат да извършват. Основното правило е, че те не могат да изпълняват друга държавна дейност, освен в строго определени случаи, като например преподавателска дейност. Предложените промени обаче целят да разширят този обхват по безпрецедентен начин.
Сянката на миналото: Паралели с епохата преди 1989 година
Критиците на предложението не закъсняха с реакциите си, като направиха директен паралел с методите на работа отпреди демократичните промени през 1989 година. Основното опасение е, че подобна мярка би подкопала доверието в психологическата помощ изобщо. Както се отбелязва в обществените дискусии, съществува реален риск във всеки един психолог клиентът да започне да вижда „човек на ДАНС“.
В миналото практиката във всяко учреждение да има служител на „секретен щат“ беше инструмент за контрол и наблюдение. Въвеждането на възможност за съвместяване на разузнавателни функции с терапевтична практика се възприема от мнозина като опит за връщане към подобни модели на работа, които компрометират професионалната неутралност.
Позицията на професионалната общност: Етични дилеми и рискове
От Асоциацията по психотерапия излязоха с официална и категорична позиция по темата. Според експертите, съвместяването на тези две коренно различни сфери създава „двойна професионална роля“, която е натоварена с тежки етични конфликти.
Основните притеснения на терапевтите включват:
- Трудни за управление етични дилеми: Терапевтът е длъжен да пази тайната на клиента, докато служителят на ДАНС е длъжен да докладва информация, касаеща националната сигурност.
- Смесване на функции: Липсват ясни гаранции, че информацията, придобита по време на терапевтична сесия, няма да бъде използвана за служебни цели в агенцията.
- Компрометиране на терапевтичната връзка: Основата на психотерапията е доверието. Ако това доверие бъде заменено от подозрение за принадлежност към службите, самият процес става невъзможен.
Информационно затъмнение: Вечна секретност и унищожаване на данни
Освен темата за психотерапията, законопроектът съдържа и други спорни моменти, свързани с управлението на информацията. Предлага се сроковете за засекретяване на определени разработки да бъдат многократно удължавани, когато националните интереси налагат това. Това на практика означава, че определени документи могат да останат скрити от общественото око за неопределено време.
Унищожаване на документи – край на прозрачността?
Още по-тревожно е предложението класифицирана информация да се унищожава, когато тя вече не е необходима за служебни цели. Това повдига въпроси относно отчетността на агенцията и възможността за бъдещи разследвания или исторически анализи на дейността ѝ. Ако определени данни бъдат заличени завинаги, се губи всякаква възможност за граждански контрол върху действията на ДАНС в миналото.
Предложените промени в закона за ДАНС поставят на карта баланса между националната сигурност и гражданските права. Възможността служители на агенцията да навлизат в сферата на психотерапията, съчетана с правомощия за вечна секретност и унищожаване на документи, създава предпоставки за непрозрачност и етичен разпад. Докато общественото обсъждане продължава, остава въпросът: доколко сме готови да пожертваме личното си пространство и правото на информация в името на една „сигурност“, която напомня за минали времена?
