Росен Плевнелиев: Президентът не е за рейтинг, а за служба на народа – между скандалите за помилвания и политическата криза
В ефира на сутрешния блок, президентът на Република България в периода 2012-2017 година, Росен Плевнелиев, направи задълбочен анализ на актуалната политическа ситуация в страната. В откровен разговор той засегна темите за скандалите с президентските помилвания, стратегическите грешки на политическите партии, геополитическите заплахи пред България и моралните измерения на държавническата власт.
Скандалът с помилванията: Кой носи едноличната отговорност?
Един от най-горещите въпроси, коментирани от Плевнелиев, бе скандалът, свързан с вицепрезидента Илияна Йотова и помилването на престъпник, известен като „петричкия Ескобар“. Опозицията обвини президентската институция в неправомерно упражняване на този висш държавен лост, което провокира бившия държавен глава да изясни методиката и отговорността при подобни актове.
„Помилването е акт на държавния глава. То е съзнателен акт и отговорността за него не може да бъде прехвърлена на комисия или на други хора,“ категоричен бе Плевнелиев. Той обясни, че макар правомощията да могат да бъдат делегирани на вицепрезидента, моралната и политическата тежест остават върху самата институция. Според него фактът, че в медиите се говори за пет подобни случая на помилвани наркотрафиканти от общо 28 акта, е сигнал за „системен тежък проблем и зависимост“, която трябва да бъде извадена наяве.
- Преминава през Министерството на правосъдието и специализирани експертни комисии.
- Оценяват се фактори като здравословно състояние и потенциал за поправяне.
- Крайното решение е еднолично на президента или упълномощения вицепрезидент.
- Основната цел е възстановяване на справедливостта или даване на шанс за нов живот.
Личният пример: Случаят „Рибново“ срещу системните грешки
Плевнелиев разказа за своята практика по време на мандата си, когато са били помилвани изключително малко хора – средно под 10 на година. Той сподели за емблематичен случай с жена от село Рибново, в който той лично се е намесил, въпреки първоначалното решение на комисията.
Жената е била вкарана в затвора заради два стека цигари – акт на политическа репресия от страна на активисти на ДПС. „Застанах с личното си решение и помилвах тази жена. Днес тя е учителка и прекрасна майка. Това е смисълът на помилването – да дадеш надежда на някой, който иска да се поправи,“ сподели той, противопоставяйки този случай на помилванията на наркотрафиканти, които след излизането си от затвора продължават престъпната си дейност.
ГЕРБ и липсата на кандидат за президент: Стратегическа грешка?
За първи път в своята история партия ГЕРБ не излъчи собствен кандидат за президент, което Плевнелиев определи като решение, с което лично не е съгласен. Макар да разбира аргументите, че един партиен кандидат би станал мишена за всички останали, той счита, че демокрацията изисква партиите да участват активно в изборния процес.
Той отправи остри критики към формацията „Продължаваме промяната“ (ПП), обвинявайки ги в обслужване на разделението в проевропейските сили. Според него ПП са били „родени под крилото на Радев“ и въпреки публичната им позиция на опозиция, техните действия често работят в полза на сегашния президент. „През 2021 година Кирил Петков се разхождаше с плакат 'Румен Радев – президент на почтените'. Те направиха всичко възможно да му гарантират втори мандат,“ припомни Плевнелиев.
България пред „нов 9-ти септември“ и геополитическите бури
Президентът изрази дълбоко притеснение от процесите на „рекомунизация и ресъветизация“, които според него текат в страната. Той описа присъствието на кадри, свързани с бившата Държавна сигурност, на ключови позиции като опасна тенденция, която може да позиционира България в периферията на Европейския съюз.
В контекста на глобалните конфликти, Плевнелиев посочи три основни заплахи за Европа:
- Русия и Путин: Война в сърцето на Европа срещу демократичните ценности.
- Китай: Икономически натиск чрез свръхкапацитет, застрашаващ европейските работни места.
- Тръмп: Идеологическа и икономическа несигурност в трансатлантическите отношения.
„На нас ни трябва държавен глава, който да говори на езика на Обединена Европа, а не да ни позиционира като евроскептична нация,“ подчерта той, изразявайки опасение, че България може да се превърне в „16-та република“ в нов имперски ред, ако ЕС се разпадне под външен натиск.
Икономическите предизвикателства и бъдещето на труда
Като човек, участвал в изграждането на съвременната българска икономика, Росен Плевнелиев изрази тревога за инвестиционния климат. Той отбеляза, че в последните месеци международните медии публикуват изключително негативни статии за България, определяйки я като проруска и популистка страна.
Той предупреди за задаваща се безработица и изнасяне на работни места, тъй като ръстът на заплатите в определени сектори не съответства на производителността на труда. Особено внимание обърна на навлизането на изкуствения интелект, което ще промени из основи пазара на труда и ще изисква нови компетенции.
Той цитира урока на Джордж Вашингтон: „Аз не искам втори мандат, за да покажа, че над всички нас е демокрацията, в която вълшебната думичка е мандат.“ Според него президентът трябва да служи вярно, да даде път на по-добрите и да остане да помага, без да се стреми към властта на всяка цена.
Заключение: Президентът като обединител
В края на разговора Росен Плевнелиев припомни, че президентската институция в България е силна по презумпция, защото държавният глава се избира директно от народа. Той подчерта, че истинският лидер не трябва да управлява с „високо вдигнат юмрук“ срещу опозицията, а да бъде президент на всички българи.
„Властта не е важна за президента, рейтингът не е важен. Най-важното е да търсиш обединението в различията. Това се казва демокрация,“ завърши своя анализ четвъртият президент на България. Неговите думи служат като напомняне, че в периоди на тежки кризи балансът и споделената мъдрост са единственият път към стабилно бъдеще.
