Съдебната реформа на кръстопът: Доц. Наталия Киселова за конституционните промени и политическите зависимости
Въпросът за съдебната реформа в България отново е в центъра на общественото внимание, след като управляващите представиха амбициозен план за промени в Конституцията. В опит да се сложи край на т.нар. „паралелно правосъдие“ и да се пресекат дългогодишните зависимости, експертите и политиците влизат в дебат за бъдещето на магистратурата. В студиото на „Тази сутрин“ доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право, анализира готвените реформи и рисковете, които те крият.
Декриминализация на държавата и социален статус на магистратите
Според доц. Киселова, всеки опит на правителството за декриминализация на държавата трябва да бъде подкрепен, тъй като това е в интерес както на гражданите, така и на бизнеса. Тя подчертава, че част от предложенията на Министерството на правосъдието адресират проблеми, трупани с години. Един от ключовите аспекти е равномерната натовареност на магистратите и премахването на огромната „ножица“ във възнагражденията между различните нива в системата.
Интересен факт: Доц. Киселова прави паралел между заплащането в държавния сектор, отбелязвайки, че един народен представител получава възнаграждение, равняващо се на това на съдия в Окръжен съд. Този дисбаланс често рефлектира върху мотивацията и независимостта на кадрите в съдебната система.
Прокуратурата: Децентрализация или прегрупиране?
Един от най-спорните въпроси остава структурата и функциите на прокуратурата. Въпреки заявките за реформа, доц. Киселова изразява опасения относно липсата на категоричен отговор как точно трябва да изглежда този орган. През 2023 г. бяха направени конституционни промени, които ограничиха намесата на прокуратурата в граждански и административни дела, но според експерта усилията трябва да продължат.
Въпросът за „делата на трупчета“ и използването на прокуратурата като „бухалка“ или „чадър“ все още стои на дневен ред. Доц. Киселова подчертава нуждата от:
- Ясно дефиниране на случаите, в които прокуратурата участва извън наказателния процес.
- Премахване на общия надзор за законност.
- Специални и прозрачни правила за разследване на магистрати.
Конституционни промени: Повече от съдебна власт
Предложенията за промяна в основния закон не се ограничават само до съдебната система. Доц. Киселова изброява няколко ключови направления:
Правомощия на президента и служебното правителство
Обсъжда се възстановяване на правомощието на президента самостоятелно да избира министър-председателя и състава на служебното правителство – тема, която предизвика сериозни политически трусове в последните години.
Нови основни права
Изненадващо в пакета от промени попада и въвеждането на ново основно човешко право – правото на разплащане в брой. Това предложение идва в контекста на глобалните тенденции за дигитализация на финансите и цели да защити свободата на избор на гражданите.
Инспекторатът към ВСС
Доц. Киселова обръща внимание на парадокса с Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС). Членовете му на практика карат своя трети мандат без нов избор, което поставя под въпрос легитимността на органа, който трябва да следи за доходите и имуществото на магистратите.
Анализ: Ако законодателните и конституционните промени се движат паралелно, реални резултати могат да се очакват най-рано след една година, смята доц. Киселова.
Битката за Висшия съдебен съвет
Предстоящият избор на нови членове на ВСС е определян като „първия голям тест“ за реформата. Доц. Киселова изразява скептицизъм относно кандидатурите от професионалната квота на прокурорите. Тя отбелязва, че сред номинираните личат имена, свързани с предишното ръководство на прокуратурата, което подсказва по-скоро за прегрупиране, отколкото за радикална промяна.
„В прокуратурата има нужда от хора като италианските прокурори Борселино и Фалконе, които дадоха живота си в името на справедливостта. За съжаление, в настоящите списъци не виждам такива фигури“, коментира тя.
Политическият пъзел в Народното събрание
За постигането на конституционни промени са необходими 160 или 180 гласа – мнозинство, което изисква сложни политически разговори. Доц. Киселова посочва, че ситуацията е патова: „Продължаваме промяната – Демократична България“ трудно биха намерили подкрепа от ГЕРБ и ДПС, без това да бъде разчетено като политически компромис, докато останалите формации често биват определяни като „токсични“ или недостатъчни за кворума.
Съдебната реформа в България остава в плен на политическото противопоставяне и вътрешните зависимости в системата. Докато обществото очаква реални действия срещу корупцията и престъпността, експертите предупреждават за опасността от „затваряне в балон“ и нечуване на конструктивните критики. Изборът на нов ВСС и дебатът за Конституцията ще покажат дали България е готова за истинско правосъдие, или просто наблюдаваме поредната смяна на пластовете в една непрозрачна система.
