Сметната палата разкри системни пропуски в общинските бюджети: Имоти за милиарди са подценени
Финансовата прозрачност в българските общини остава сериозно предизвикателство, като последната проверка на Сметната палата разкрива дълбоко вкоренени проблеми в управлението на активите. Докладът за извършените през 2025 г. одити на годишните финансови отчети (ГФО) за предходната година вече е внесен в Народното събрание и Министерството на финансите.
В резултат на одиторската дейност са коригирани неправилни отчитания в общинските баланси на обща стойност близо 2,205 млрд. лв. От тях 909 млн. лв. са при активите, а 221 млн. лв. – при пасивите.
Подценени имоти и риск от продажби на безценица
Една от най-тревожните констатации е практиката общински имоти да се осчетоводяват по занижена данъчна оценка, вместо по тяхната справедлива пазарна стойност. Макар нормативната уредба да позволява използването на данъчната оценка при първоначално признаване, тя трябва да бъде надежден индикатор за реалната цена, напомнят от одитната институция.
От Сметната палата предупреждават, че когато счетоводната стойност е твърде ниска, това създава предпоставки за разпродажба на общинска собственост на безценица, тъй като по закон имотите не могат да се продават под данъчната им оценка. През 2024 г. едва седем общини са генерирали 55% от всички неправилно признати активи, което се равнява на 555,056 млн. лв.
Хронични грешки при инвестициите и амортизациите
Одиторите идентифицират и други системни слабости, които се повтарят от години. Проблемите с отразяването на дяловото участие в търговски дружества се проследяват още от 2016 г. Това води до некоректно представяне на акциите, дяловете и свързаните с тях приходи в официалните отчети.
Сериозни разминавания се наблюдават и при разходите за амортизация. Осем общини са отговорни за 42% от грешките в Отчета за приходите и разходите (ОПР), като неправилно отчетените суми там достигат 141,4 млн. лв. Тази конкретна слабост е докладвана ежегодно от 2017 г. насам.
Често общините изплащат аванси на строители и доставчици, без да проверяват дали реално е свършена работа, като сумите се изписват директно като разход или актив без реална доставка.
Мерки и институционален натиск
Сметната палата не само констатира нарушенията, но и предприема административни стъпки срещу нарушителите. За 2025 г. са изпратени уведомления до редица институции:
- АДФИ: за 38 общини;
- НАП: за 6 общини;
- Прокуратурата: за 1 община;
- Комисията за противодействие на корупцията: за 1 община.
Въпреки откритите нарушения, от институцията отчитат и положителна тенденция. Благодарение на корекциите по време на самите одити, броят на позитивните одитни мнения е нараснал с 54%. За по-висока прецизност се разчита и на внедряването на Интегрираната финансово-информационна система за общините (ИФИСО), която да автоматизира процесите и да ограничи човешкия фактор при грешките.
Работата на Сметната палата през 2024 г. показва, че макар броят на грешките да намалява, системните пропуски в оценката на активи и контрола на разходите продължават да изкривяват финансовата картина на местната власт. Корекциите за милиарди левове са ключови за вземането на адекватни управленски решения и гарантиране на обществения интерес при разпореждането с общинско имущество.
