Взривът в „Емко“ и случаят с дрона край Кардам: Проф. Тагарев за пропуските в националната сигурност

Сигурността на стратегическата инфраструктура и военните заводи в България отново се оказа в центъра на общественото внимание след последния инцидент в склад на фирма „Емко“ край Трявна. Взривът, който разтърси региона, повдигна редица въпроси относно версиите за причините, бързината на официалните заключения и дългосрочната стабилност на националната ни отбранителна индустрия. В ефира на „Тази сутрин“ бившият министър на отбраната професор Тодор Тагарев направи задълбочен анализ на ситуацията, като свърза текущите събития с поредица от неразкрити инциденти през последното десетилетие.

Мистерията край Трявна: Какво се случи в завода на „Емко“?

Инцидентът в обособеното производство на „Емко“ започва в следобедните часове, като последният взрив е отчетен в 14:30 ч. Съгласно установените протоколи за безопасност, експертните екипи и разследващите органи трябва да изчакат 24 часа преди да влязат на мястото на произшествието. Това означава, че първият реален оглед е планиран за днес след 14:30 ч., когато районът ще бъде обследван за невзривени боеприпаси и опасни остатъци.

Старши комисар Илиян Иванов, директор на ОДМВР-Габрово, потвърди, че е образувано досъдебно производство под надзора на Окръжна прокуратура Габрово. Въпреки че районът е отцепен и се извършва първоначално обследване със специализирана техника на МВР, основните процесуално-следствени действия тепърва предстоят. Основният риск в момента е разпръскването на осколки и боеприпаси в широк периметър около склада, което застрашава безопасността на проверяващите екипи.

Противоречиви версии: Самовъзпламеняване или външна намеса?

Един от най-спорните моменти в случая е разминаването между позициите на държавните органи и ръководството на завода. Докато министърът на вътрешните работи побърза да обяви, че няма данни за външна намеса, от „Емко“ са категорични: не става въпрос за човешка грешка или техническа неизправност на превозното средство.

Професор Тодор Тагарев изрази сериозни съмнения относно тезата за самозапалване. Според него вероятността барутен заряд да се възпламени сам в контролирана складова среда е изключително малка. „Барутите са проектирани да издържат на екстремни температурни амплитуди. Да се самовъзпламени барут на склад е практически невъзможно“, подчерта той. Директорът на завода също посочи странен детайл – складът е бил „оборотен“, в него е имало готова продукция, а пушекът е забелязан само 5-10 минути след приключване на разтоварната дейност, когато служителите вече са били извън помещението.

Сянката на миналото: Неразкритите взривове

Този инцидент не е изолиран случай. В историята на „Емко“ и други български военни заводи има поредица от подобни събития – през 2011, 2022 и 2023 г. Проф. Тагарев припомни, че много от тези случаи остават без резултат от разследването. Той направи паралел с взривовете в Чехия, където бе доказана намеса на руското военно разузнаване (ГРУ). Едва след международния отзвук и разкритията в чужбина, българската прокуратура започна да търси връзки между инцидентите у нас.

Дронът край Кардам: Пробойни в прозрачността

Разговорът премина и към друг тревожен инцидент – падналият дрон в близост до стратегическия трансбалкански газопровод край Кардам. Професор Тагарев изрази недоволство от начина, по който правителството комуникира случая. Според него информацията се подава „на трохи“, а липсата на пълна серия от снимки пречи на независимите експерти да направят адекватен анализ.

Основните критики на бившия министър включват:

• Противоречиви твърдения: Премиерът обявява „голям дрон“ и взрив, докато военният министър по-късно отрича да е имало експлозия.
• Технически абсурди: Министърът на отбраната нарича дрона „примамка“ (който по дефиниция трябва да е видим на радарите), но същевременно обяснява, че не е засечен, защото е бил твърде малък.
• Дипломатически реакции: Извикването на украинския посланик за обяснения бе определено от Тагарев като грешка. Според него, дори дронът да е украински по произход, той може да е попаднал там в резултат на руско радиоелектронно въздействие (спуфинг) или да е част от операция под „фалшив флаг“.

Защита на стратегическите обекти и антидрон системи

Въпросът за сигурността на обекти като АЕЦ „Козлодуй“ и военните заводи става все по-актуален. Проф. Тагарев подчерта, че докато АЕЦ има разположени сили за противовъздушна отбрана (ПВО), много други стратегически предприятия остават уязвими за малки дронове. Той призова за стратегическо мислене, а не за „пожарни“ мерки.

„Ноу-хауто за борба с дроновете се променя на всеки няколко седмици и то идва основно от Украйна“, обясни професорът. Той разкри, че български фирми имат готовност да си сътрудничат с украински партньори за производство на антидрон системи, но липсва достатъчно държавна подкрепа и координация. Вместо да се инвестира в остарели концепции, България трябва да използва опита от текущия конфликт, за да изгради модерна защита на своето въздушно пространство.

Заключение: Нужда от доверие и професионализъм

Инцидентите в Трявна и Кардам са лакмус за състоянието на националната ни сигурност. Професор Тагарев е категоричен, че доверието в институциите е сериозно разклатено поради липсата на прозрачност и системното неглижиране на разследванията през годините. За да се гарантира сигурността на българските граждани и стратегическата индустрия, е необходим обективен анализ, който не изключва нито една версия – включително хибридни атаки и саботаж – и реални инвестиции в съвременни технологии за отбрана.