Забравеният технологичен гигант на Пловдив: близо 5000 души произвеждали електроника за световните пазари

В продължение на десетилетия Заводът за запаметяващи устройства е сред водещите високотехнологични предприятия в Пловдив. В най-силните му години в него работят близо 5000 души, а част от произвежданата електроника достига до пазари извън България.

Историята на ЗЗУ е съхранена в спомените на д-р Добрина Проданова, бивш председател на Сдружение „Търговско-промишлена камара – Пловдив“. Разказът ѝ проследява пътя на предприятието – от бързото му развитие до постепенното изчезване на производството след промените през 1989 година.

Решението заводът да бъде изграден в Пловдив е взето през 1968 година. Реалното производство започва три години по-късно. Първоначално са изработени 142 устройства, но само за две години броят им нараства до 2330.

Предприятието постепенно се превръща в голям промишлен комплекс. Производствената база се разпростира върху около 80 декара. В нея са разположени 11 цеха и електроизчислителен център.

В ЗЗУ се произвеждат външни запаметяващи устройства с магнитна лента и друга електронна техника. Значителна част от изделията са предназначени за износ. По думите на Проданова заводът е част от високотехнологичната индустриална база, с която Пловдив разполага преди началото на икономическите промени.

Единствен производител в България

Заводът за запаметяващи устройства заема особено място в тогавашната българска електронна промишленост. Той е единственият производител в страната на външни запаметяващи устройства с магнитна лента.

Според разказа на Добрина Проданова предприятието участва и в производството на специализирана електроника за военно-промишления комплекс на Съвета за икономическа взаимопомощ. В завода е усвоено производството на комплекс за управление на войските, който достига 35% от производствената програма на обединението.

Сред разработките е и запаметяващо устройство, способно да приема изображения, предавани от Космоса. Проданова посочва, че по онова време сходна техника се произвежда само в САЩ и Франция.

През 1988 година стопанското обединение „Периферна техника“ изработва първите образци и пробна серия на СМ-5315. Това е външно запаметяващо устройство с магнитна лента от типа „Картридж“.

Техниката използва касета с магнитна лента и принадлежи към ново за времето си поколение устройства. Според изложената информация подобни изделия тогава се произвеждат само от няколко от водещите електронни компании в света.

Чуждестранен гост останал впечатлен от оборудването

Добрина Проданова свързва технологичното ниво на предприятието и със случка от началото на 90-те години. През 1992 година Пловдив е посетен от заместник-директора на Парижката търговска камара инженер Денис Дансет.

Един от обектите, които той разглежда, е все още работещият Завод за запаметяващи устройства. Особено силно впечатление му правят четири японски обработващи центъра с цифрово програмно управление.

По думите на Проданова всяка от машините е струвала по 750 000 долара. След посещението си френският гост посъветвал домакините да показват на чуждестранните посетители не само културните забележителности на страната, но и българските заводи.

„Добрина, когато дойдат чужденци, не ги водете във вашите манастири, защото ние в Европа си имаме по-добри. Водете ги в заводите – това ще вдигне имиджа на страната много по-бързо“, спомня си думите му Проданова.

По-късно съдбата на същото оборудване се променя. Според нейния разказ четирите автоматизирани центъра са изнесени в съседна държава срещу по 90 000 германски марки за машина.

Загубата на пазарите поставя началото на упадъка

След политическите и икономическите промени в началото на 90-те години ЗЗУ постепенно започва да губи своите позиции. Разпадането на СИВ и изчезването на традиционните пазари поставят предприятието в напълно различна среда.

През 1991 година в завода все още работят 3022 души. Това е значително по-малко от близо 5000 служители в най-силните му години, но предприятието продължава да бъде един от големите работодатели в Пловдив.

През 1999 година държавата продава 80% от капитала на ЗЗУ. След приватизацията производствената дейност не е възстановена в предишния си мащаб. Част от помещенията започват да се използват за различни частни дейности.

През 2014 година са продадени и недвижимите активи на предприятието. Сделката обхваща около десет сгради, разположени върху терен от приблизително 80 декара.

ЗЗУ не прекратява съществуването си в един точно определен ден. Производството се свива постепенно, работните места намаляват, а сградите сменят предназначението си. Така един от символите на високотехнологичната индустрия в Пловдив изчезва във вида, в който поколения инженери, техници и работници го помнят.