Зам.-министър Палигоров алармира: Изсъхващите гори в Североизточна България засягат и местни дървесни видове

Екологична криза застрашава горските насаждения в Североизточна България, като тревожният феномен на изсъхване вече не пощадява и традиционно устойчиви местни дървесни видове. Ситуацията налага спешни и мащабни действия, далеч надхвърлящи обичайните лесовъдски практики. За тези предизвикателства и предстоящите мерки информира заместник-министърът на земеделието и храните проф. Иван Палигоров.
Критично състояние на горите: Застрашени са устойчиви местни видове
Пред журналисти в Силистренско проф. Иван Палигоров обяви, че процесът на съхнене на горските насаждения в региона вече обхваща и автохтонни дървесни видове, които доскоро са били считани за сравнително издръжливи. Той подчерта, че до момента подобни явления са били ограничени и са се овладявали с рутинни лесовъдски мероприятия, но към настоящия момент се налагат много по-сериозни намеси. Особено притеснителен е фактът, че започват да съхнат и местни видове като бряст, липа и цер, които досега са се смятали за устойчиви.
Бряст, липа и цер – дървесни видове, които до момента са се считали за устойчиви на съхнене.
Необходимост от подмладяване и подмяна
Заместник-министър Палигоров посочи, че възстановяването на засегнатите горски територии може да бъде осъществено чрез подмладяване и подмяна на съществуващия дървостой с нови насаждения. По негови думи това неминуемо ще доведе до промяна на ландшафта в засегнатите зони. Той отправи апел към обществеността чрез медиите: „Трябва да информираме обществеността чрез медиите, че това, което се прави, не е безразборна и поголовна сеч, а мероприятия и дейности, които са задължителни, за да можем да имаме гора за идните поколения.“
Ако не бъдат предприети необходимите стъпки, бъдещите генерации трудно ще могат да се ползват от горите, каквито ги познаваме днес, допълни още Палигоров.
Проблемът с полезащитните горски пояси
Палигоров акцентира и върху състоянието на полезащитните горски пояси в Североизточна България. Според неговите думи, около 17-18 процента от тях, което представлява приблизително 1500-1600 хектара, са повредени или са в лошо състояние и вече не изпълняват пълноценно своите функции.
Тези пояси са от съществено значение за задържането на влагата и осигуряването на по-благоприятна среда за развитие на земеделските култури.
Това положение създава сериозни затруднения за земеделските площи, тъй като полезащитните пояси играят важна роля за задържането на влагата и осигуряването на по-благоприятна среда за развитие на културите. „Данните показват, че средно там, където имаме полезащитни горски пояси, производителността от различни култури се изменя в положителна посока до 40 процента. Средно около 25-30 процента културите са по-производителни от това, което би било, ако няма полезащитни горски пояси“, цитира Палигоров.
Заместник-министърът категорично заяви, че полезащитните пояси не бива да бъдат премахвани и приобщавани към земеделските земи, тъй като подобно действие би намалило техния положителен ефект върху аграрното производство.
Усвояване на дървесината и подкрепа за собствениците
Мащабът на съхненето ще наложи значително увеличаване на дейностите по усвояване на засегнатата дървесина, отбеляза Палигоров. Той подчерта, че дървесината трябва да бъде оползотворена, като се проучват различни възможности за нейната реализация в различни производства.
Водят се разговори с дървопреработвателни предприятия, както и за използването на дървесината в енергийния сектор. По експертни оценки, количествата, които могат да бъдат използвани за производство на топлинна и електрическа енергия, достигат около 700-800 000 тона.
Заместник-министърът съобщи още, че се подготвя механизъм за подпомагане на собствениците на гори, разположени в защитените зони по „Натура 2000“. Очаква се до края на годината да стартира приемът на заявления, като кандидатстването ще бъде изцяло електронно и значително облекчено.
Отпуснатите средства ще могат да бъдат вложени във възстановяване на засегнатите горски територии, включително за подготовка на площите и създаване на нови насаждения.
Ситуацията с изсъхващите гори в Североизточна България изисква незабавни и комплексни мерки, включващи както подмяна на засегнатите насаждения, така и възстановяване на жизненоважните полезащитни пояси. Правителството предвижда усилено усвояване на дървесината и подкрепа за собствениците на гори в "Натура 2000" зоните, за да се гарантира бъдещето на българската гора и земеделие.