Трагедията в Исперих: Защо институциите и обществото се провалиха в защитата на две деца?
Случаят в Исперих, при който баща отне живота на двете си дъщери и след това посегна на своя, разтърси България и отново извади на преден план болезнените въпроси за домашното насилие, работата на институциите и безразличието на обществото. В дълбок разговор по темата психотерапевтът Надежда Стойчева, криминалният психолог Габриела Симова и адвокат Йорданка Бекирска анализират причините за тази жестока трагедия и механизмите, които биха могли да я предотвратят.
Разпознаване на риска: Координационният механизъм и неговите дефицити
Един от основните въпроси, които изплуват след подобен инцидент, е защо сигналите за насилие не са довели до адекватна защита. Надежда Стойчева, ръководител на асоциация „Анимус“, подчертава, че децата, които са свидетели на домашно насилие, по закон се считат за жертви. Те никога не трябва да остават под контрола на насилника, а да бъдат извеждани заедно с потърпевшия родител.
От миналата година в България действа приет от Министерски съвет координационен механизъм. Той включва специална „карта за разпознаване на риска за живота“, която трябва да се попълва от лекари, учители, психолози, социални работници и полицаи при всяко съмнение за насилие.
В случая с Исперих е станало ясно, че ситуацията е ескалирала в продължение на месеци. Въпреки наличието на документи и организации, реално взаимодействие между институциите е липсвало. Проблемът не е в липсата на правила, а в тяхното прилагане на практика.
Парадоксът на оттеглените жалби: Защо държавата се десезира?
Адвокат Йорданка Бекирска обръща внимание на един критичен момент в правната процедура – оттеглянето на жалбите. В конкретния случай е имало данни за поне три подадени и впоследствие оттеглени сигнала. Според нея, оттеглянето на жалба не означава, че насилието е спряло. Напротив, това често е признак за засилен натиск върху жертвата, страх или чувство за вина.
- Институционална грешка: Когато жалбата бъде оттеглена, полицията и прокуратурата често прекратяват работата по случая, приемайки, че проблемът е решен.
- Необходимост от намеса: При наличие на деца, социалните служби трябва да се намесят задължително, независимо от желанието на родителите да „загладят“ конфликта.
- Оценка на системността: Насилието не е изолиран акт, а система. Когато държавата вижда модел на подаване и оттегляне на сигнали, това е червен флаг за висок риск за живота.
Психологическият профил: От хазартната зависимост до „тунелното мислене“
Криминалният психолог Габриела Симова разяснява механизмите, по които един баща се превръща в убиец на собствените си деца. Тя подчертава, че не става дума за оправдание, а за разбиране на процесите. В случая се наслояват множество фактори: финансови проблеми, безработица и тежка хазартна зависимост.
Хазартната зависимост води до промени в префронталния лоб на мозъка, които пречат на способността да се разпознава добро от зло и да се поставят граници. При такива личности се развива т.нар. „тунелно мислене“ – в момент на криза те виждат децата си не като отделни личности, а като своя собственост и продължение. „Ако аз си отида, и те трябва да си отидат с мен“ – това е психопатно мислене, което води до невъобразими престъпления.
Важно: Истинската клинична депресия рядко води до агресия към другите. При нея човек се чувства виновен и посяга на себе си, но не и на близките си. Агресията към децата в Исперих е проява на импулсивност и чувство за притежание.
Обществената толерантност: Когато „това не е моя работа“ убива
Експертите са единодушни, че българското общество проявява опасна толерантност към домашното насилие. Често съседи и роднини чуват викове и виждат белези от физическо насилие, но не реагират, смятайки, че това са „семейни проблеми“. В случая в Исперих е станало ясно, че много хора, включително близки роднини, са знаели за системния побой над майката.
„Всяка четвърта жена в България е жертва на насилие“, припомня Надежда Стойчева. Тази статистика се влошава, защото институциите години наред са неглижирали проблема. Толерантността към агресията в дома се пренася и върху децата, които израстват в токсична среда и приемат насилието за норма.
Хазартът като епидемия: Трябва ли да се забрани рекламата?
Разговорът завършва с остър коментар върху хазартната зависимост, която се превръща в национален проблем. Агресивните реклами по телевизията и билбордовете създават илюзията за лесен живот, докато в действителност разрушават семейства. Експертите подкрепят законодателни промени за пълна забрана на рекламата на хазарт.
Когато един родител е зависим от хазарт, той губи интерес към нуждите на семейството си. Децата стават заложници на неговите дългове и емоционална нестабилност. Овладяването на тази „епидемия“ е ключова стъпка към намаляване на битовото насилие и трагедиите, подобни на тази в Исперих.
Заключение: Пътят напред
Трагедията в Исперих е болезнено напомняне, че насилието никога не започва с убийство – то завършва с него. Институциите трябва да спрат да се „десезират“ при оттеглени жалби, а обществото трябва да спре да затваря очите си пред знаците на агресия. Защитата на децата е безусловно задължение на държавата, което не може да зависи от волята или страха на жертвите на насилие. Само чрез реална координация и нулева толерантност можем да предотвратим следващата подобна трагедия.
