Жена изоставя бебето си по време на полет, а години по-късно решава да го потърси

Едно обикновено дежурство се превръща в събитие, което променя живота на стюардесата Линси завинаги. По време на полет тя открива новородено бебе, оставено само на седалка в бизнес класата. До него има единствено одеяло и кратка бележка.

В нея младата майка пише, че не може да осигури бъдеще на детето си, моли някой да го обича и споделя, че го е нарекла Матю. Единственото ѝ желание е фамилията Харис да остане част от неговата самоличност.

Линси и съпругът ѝ Деон от години мечтаели да осиновят дете. След продължителна законова процедура именно те стават осиновители на момченцето. Запазват името Матю, а фамилията Харис остава като негово второ име, докато детето приема фамилията на новото си семейство.

Двамата родители никога не крият истината. Когато Матю навършва 13 години, Линси му показва бележката, оставена от биологичната му майка. Най-важният въпрос, който момчето задава, е:

„Обичала ли ме е?“

Линси му отговаря, че според нея именно любовта е накарала майка му да вземе толкова тежко решение.

Години по-късно телефонно обаждане преобръща всичко.

Жена на име Ронда се представя като биологичната майка на Матю. Тя разказва, че като 19-годишна останала сама, без подкрепа, след като забременяла. Била изгонена от дома си, останала без средства и вярвала, че единственият шанс синът ѝ да има по-добър живот е да го остави на място, където ще бъде намерен.

Ронда признава, че през всичките години не е преставала да мисли за детето си и моли само за една среща.

След известно колебание Линси се съгласява.

Срещата между майката и вече порасналия Матю се провежда в малко кафене. Ронда му разказва защо е взела най-трудното решение в живота си и му признава, че съжалява всеки ден.

След дълъг разговор Матю намира сили да ѝ каже:

„Благодаря ти, че се върна.“

Днес той е възрастен човек, който поддържа контакт с биологичната си майка, но определя Линси като жената, която винаги ще нарича „мамо“.

Важно: Историята се разпространява в множество сайтове и социални мрежи като емоционален разказ. Липсват независими доказателства, че описаните събития са реален случай, поради което тя следва да се разглежда като непотвърдена история.