Няма да забравим случая „Индиго“ – нашите деца си отидоха тогава, а наказанието? 1 условна присъда.. и 4 глоби
След трагедията се оказа, че заведението е работило в нарушение на почти цялата нормативна уредба
Kогато в ранните часове в неделя до страната ни достигна черната вест, че в пламъците на дискотека “Пулс” в Кочани десетки младежи между 14 и 25 години са загубили живота си, в съзнанието на българите оживя споменът за един от най-тъжните дни в най-новата ни история - петък, 21 декември 2001 г. Тогава 7 деца загубиха живота си на ледените стълби на дискотека “Индиго” в София.
Една условна присъда, 4 глоби и уважен граждански иск за 50 000 лв. - това е равносметката от съдебния процес за смъртта им, който приключи 7 години, 6 месеца и 18 дни след трагедията
Новината, че нещо става пред дискотека “Индиго”, която в онзи момент е разположена на несъществуващия вече стадион “Юнак”, обхожда за минути София малко преди 19 часа в навечерието на Коледа преди 23 години и три месеца. На покрития със сняг тротоар лежат младежи, линейки хвърчат, родители прииждат към “Индиго”. Не по-малко зловеща е ситуацията в “Пирогов”, пред чийто портал се трупат десетки майки и бащи, които изпълват коридорите на болницата.
Стъпкани и задушени губят живота си 10-годишната Виктория Миркова, 13-годишните Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева и Любомира Захариева и 14-годишните Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска.
Трагедията става около 18,30 часа. На коледно парти за ученици между 12 и 18 г. в дискотеката искат да влязат приблизително към 600 деца. Те прииждат от цяла София, за да чуят любими рап изпълнители, популярни по онова време. Не ги спира температурата, която е минус 10 градуса.
Предварително е обявено, че входът на дискотеката ще е 2 лева, колкото винаги, но за разлика от друг път никой не събира парите. В един момент някой извиква
“Пускат безплатно” и сред тийнейджърите тръгва слух, че такса няма да се взема. Други пък предполагат, че парите ще се събират до вътрешния вход. До него се стига, след като се мине през външния вход, коридор и стълби със завой. Охранителите стоят в края на коридора. В един момент децата започват да напират към заключените врати, тези отзад викат на връстниците си да влизат и започват да ги притискат. Те обаче не могат да помръднат. На практика тези, които са по-напред, са тотално заклещени. Част от децата падат, другите ги тъпчат, някои не могат да си поемат въздух. В един момент охранителите
