Защо обществото има право на пълна яснота по случая „Петрохан“

Тестът за държавност днес е разследването на МВР да стигне до всички нива и да се изнесе всичко - без пристрастия, без светкавични смени, за да няма съмнения за политически сметки

Кой иска да скрие истината за „Петрохан"? От сутринта Слави Трифонов задава този въпрос с намеци за неделни ресторантски срещи на министъра на вътрешните работи с тези, които разследват трагедията.

Неофициално от МВР пък се чува, че днес за първи път Емил Дечев ще се срещне с екипа, който опитва да разплете трагедията с 6 жертви. Сред тях – 15-годишно момче, убито в молитвена поза.

Години на безконтролна дейност на структура, функционирала като „държава в държавата" в район от стратегическо значение.

И на този фон – слухове за внезапни кадрови трусове в МВР, политически напрежения и въпроси, които стават все повече. Въпросът вече не е само какво се е случило в планината.

Почти паралелно с това министърът поиска оставките на висши служители – главния секретар на МВР, неговия заместник, директора на ГДНП и разследващи по случая. Без публично представени детайлни мотиви. Без отчет за конкретни пропуски от рях.

Затова и "Петрохан" не е само криминална и лична трагедия, непонятна за българите, а се превръща в тема за политиците. Вероятно и за основна по време на предизборната борба.

Затова и се напомня, че Емил Дечев беше заместник-министър на правосъдието в два кабинета с участие на ПП-ДБ. Името му се свързва с тази коалиция от времето на управлението на Кирил Петков. Това не е само формална биография – това е политически контекст, който не може да бъде игнориран.

Точно по време на управлението на ПП-ДБ, с ключови фигури като Кирил Петков, Бойко Рашков, Надежда Йорданова и Борислав Сандов, се появява и рамковото споразумение между Министерството на околната среда и водите и „Национална агенция за контрол на защитените територии" на Ивайло Калушев.

Това споразумение, подписано от тогавашния екоминистър Борислав Сандов, дава легитимация на частна структура да упражнява контрол в зона от „Натура 2000" – „Западна Стара планина" с площ 255 000 хектара. По закон управлението и контролът на защитените територии са изрично възложени на МОСВ. Именно този принцип е заложен в чл. 46 от Закона за защитените територии.

Вместо анулиране на рамковото споразумение, в парламентарната група на ПП-ДБ през 2022 г. са обсъждани законодателни промени, които да позволят частни НПО да управляват и охраняват зоните по „Натура 2000" – 35% от територията на България.

Разчетите, публикувани в публичното пространство, говорят за потенциален ресурс от близо 1 милиард евро – само плановете за управление биха стрували около 360 милиона евро. Към тях се добавят средства за охрана и администрация.

В този контекст „Петрохан" вече не изглежда като изолиран трагичен инцидент, а като част от по-голям модел на делегиране на държавни функции към частни структури.

Частна структура в сивата зона

Комбинацията е тревожна - частна организация, международни контакти, сериозно оборудване, паравоенна визия, подписано споразумение с държавата.

Официално – партньорство за опазване на природата. На практика структура, действала години наред в сива зона между гражданска инициатива и охранителна формация.

Намалено полицейско присъствие в района. Изтеглени служби. Овластяване чрез меморандум. И сигнали, които според твърдения в публичното пространство са били „смачквани".

Когато подобна конфигурация завършва с шест трупа, въпросът за политическата отговорност не е идеологически, а институционален, пишат от 24часа.бг.

Ако твърденията за политически връзки са неоснователни, най-добрият отговор би бил прозрачно, независимо и публично разследване.

Тестът за държавност не в смяната на кадри в МВР, а в изнасяне на цялата истина около трагедията "Петрохан".

Разследването трябва да бъде оставено да стигне до всички нива на отговорност – включително политическите.

Трагедията „Петрохан" е повече от криминален случай. Тя е лакмус за това дали институциите служат на закона – или на лоялности, пишат от 24часа.бг.

И ако някой днес се опитва да скрие истината, въпросът не е дали ще успее. Въпросът е на каква цена – за доверието, за държавата и за обществото, което има право да знае.