27 август е църковен празник - отдаваме почит към двама светци, има и поверия

На 27 август Православната църква почита преподобни Пимен Велики и свети мъченик Фанурий, информира Фокус.

Преподобният Пимен Велики се родил в Египет около 340 г.

Още от младини отишъл в пустинята да се подвизава с двамата си братя. Искреността на отричането на Пимен от света била така безгранична, че той се отказал дори от свиждане с майка си, когато тя дошла да навести децата си в малкия манастир. Само по силното настояване на братята Пимен дошъл до вратата, зад която стояла майка му и ѝ казал: "Мамо, какво повече предпочиташ: да ни видиш тук на земята или там – във вечността? Ако великодушно понесеш временната раздяла с нас, то в бъдещия живот непременно ще ни видиш. Тъй много ние се надяваме на Божието човеколюбие!“ "Щом непременно ще ви видя там – отговорила добрата и благочестива майка – то не желая да ви видя тук.“ И утешена с тая надежда, тя си заминала от пустинята, без да прави повече опити да види децата си и да ги отвлича от подвига на избрания от тях живот.

По-късно преподобни Пимен също така отказал да приеме и управителят на египетската област, който бил чул много за подвижничеството му и пожелал да го посети. Преподобният отказал да го приеме, понеже смятал, че ако висши светски лица започнат да го посещават, то и мнозина от простия народ ще нарушат неговото усамотение и тогава той ще се подложи на опасност да изгуби смирението и да падне в гордост.

Преподобни Пимен се славел със строгия си живот и имал много ученици, които наставлявал с голяма мъдрост. "Един брат, който живее заедно с други братя – казвал той, -трябва да бъде като каменен истукан: оскърбяван – да не се сърди, прославян – да не се превъзнася. “ "Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро, и твоето добро ще победи неговата злоба!“. Преподобни Пимен починал около 450 г.

До нас са достигнали оскъдни сведения за семейството на Свети Фанурий. Знае се, че неговият баща е известен търговец, който имал 12 деца. От тях най-голям бил Фанурий.

На 12 години изучавал философия. Като характер бил кротък, усърден в науката, милостив, но езичник като цялото семейство.

Майката на Фанурий била добра и красива. Нейният съпруг осигурявал материалните придобивки в семейството. Съпругата нямала право да се интересува от сметките и бизнес делата на своя съпруг.

Един ден връщайки се с много пари и стока, съпругът й бил нападнат, ограбен и убит. Партньорите му разбрали за сполетялото нещастие и отишли да си търсят несъществуващи вземания, въпреки, че самите те били длъжници на покойника.

Тъй като не била в течение на делата на своя съпруг, жената се доверила на негодниците и им плащала несъщестуващи вземания. Така за кратко време майката на Фанурий обедняла, живяла в една кухня, но и там била в нужда, защото нямала никакви средства, да изхранва дванадесетте си деца.

Един ден Фанурий споделил с едно момче, че майка му е светица, защото цял ден плаче и се моли. Децата имали храна и били добре гледани, докато тя се обличала в все по-стари дрехи. Децата не я съдели, но тя по цял ден все плачела.Тогава приятелят му казал следното: “Добре, добре! Проследи майка си една вечер и на следващия ден да ми кажеш в училището, като ме видиш, светица ли е или не".

Фанурий послушал съвета на своя приятел. Вечерта, след като майката нахранила децата и ги сложила да си легнат, уверена, че вече спят, тя си измила лицето, намазала се с аромати, сложила си воала и скъпи дрехи, каквито Фанурий никога не бил виждал, и излязла.

Момчето я проследило и видяло, че тя влиза в едно заведение за нощно пируване, посещавано от мъже, болшинството от които били пияни. Майка му играела в този нощен локал и имала първа роля. По време на играта пеела плачейки, защото не искала децата й да разберат на какво е подложена, за да изкарва храната им. Мъжете в заведението я смятали за пияна и в това положение, била повече от красива.

Фанурий станал свидетел на нейното унижение, застанал на трибуната и извикал силно:"Мамо!" При гласа на сина си, от ужас и болка, че е разкрита от него, майката паднала на пода.

Фанурий излязъл от заведението и веднага напуснал града. Отишъл на брега на голямата река. На брега видял пастири, които искали да минат на другия бряг с кораб. Замолил ги да пренесат и него оттатък. Пастирите го взели със себе си и си заминали по своите работи. Фанурий останал сам на брега.

Отвъд реката имало пустиня, в която пребивавал един стар пустиножител. Цели 65 години не бил виждал човешко лице, благороден и угоден на Господа. На този старец се явил Ангел Господен дал му една тояга и казал: "Върви бързо на брега на реката и вземи от там богоприятния Фанурий, който е избран от Господа да бъде помощник на изпадналите в беда."

Макар, че от килията на светеца, до брега на реката имало 3 дни път, като се слиза по много стръмен склон, с Божията помощ, светецът стигнал при Фанурий за един час и казал на момчето: "Ела при мене, Фанурий!" Момчето се вкаменило на мястото си, като чуло името си и казало: “Нима ти познаваш моя баща? . "Ако ти знаеше и майка ми, по добре е да остана тук, да ме изядат дивите зверове.", допълнил младежът.

Пустинникът се зачудил на неговите думи, но нищо не отговорил. Тръгнали заедно. И пак по чудо се изкачили на планината за един час, а пътят пеша не можел да се измине за 8 дни, защото бил каменист и много стръмен.

И заживяли заедно. В пещерата старият светец трябвало да се бори със суровите нрави на Фанурий, докато го направи християнин и го накара да прости на своята майка.

След кръщението, Фанурий получил позволение да отиде в града, за да измоли прошка от майка си и да види какво е положението на братята му. Но като се върнал в града разбрал, че през онази нощ майка му не припаднала, а умряла на място. Братята му били разпределени между роднини, без да знае къде се намира всеки един от тях.

Останал съвсем сам Фанурий се върнал в пустинята. Скъсал всякаква връзка със света и се посветил на духовни занимания. Напреднал духовно толкова много, че даже надминал и пустинника.

Посветен на пост и молитва станал много милостив. Започнал да прави градини и да ги обработва. С произведеното в тях хранел пътниците, които преминавали наблизо. Носел на раменете си и вода за пиене.