Абсолютен феномен! Папагал успя да спаси изчезнал амазонски език

В продължение на пет години Александър фон Хумболт изследва Северна и Южна Америка, документирайки флората и фауната. По това време той се срещна с последния роден говорител на изчезналия език - и това не беше мъж, пише Focus.ua.

В началото на 19 век Александър фон Хумболт, немски географ и натуралист, прави невероятно откритие, докато изследва басейна на Амазонка. По време на пътуването си той срещна особен език, говорен от неочакван събеседник - папагал, пише IFLScience.

Тази среща, която Хумболт нарича последните останки от някога изчезнал племенен език, е станала легендарна и отразява деликатната природа на езиците. Скептиците обаче го смятат за нищо повече от причудлива приказка.

През юни 1799 г. Хумболт тръгва на петгодишна експедиция от Ла Коруня в Северна Испания, за да изследва Америка. Неговите пътувания се простираха през различни региони, включително Куба, Колумбия, Еквадор, Перу, Мексико, Съединените щати и се върнаха в Европа. По време на тежкото си пътуване Хумболт старателно документира огромни количества екологични, зоологически и климатични данни.

Той също така се потапя в различните човешки култури, които среща, записвайки в детайли местната политика и традиции. Знанията му по испански се оказват безценни, позволявайки му да общува, макар и частично, с някои от местните племена, които среща по пътя.

Според популярни истории, докато изследва река Ориноко в днешна Венецуела, Хумболт живее с местно племе близо до селището Майпурес. Твърди се, че именно тук той се натъкнал на папагал, който говорел език, различен от този на своите роднини.

По-късно Хумболт бил информиран от местните, че папагалът някога е принадлежал на вражеско племе, което е било принудено да напусне района. В крайна сметка то загинало на малък отдалечен остров. Оказа се, че папагалът е единственият оцелял и говори думите на този непознат език.

Верен на своята любознателна природа, Хумболт се сдобива с този папагал и го донася в Европа. Там той усърдно записва фонетичните звуци на езика на птиците, като всъщност запазва последните останки от изчезнал език и култура.

Хумболт успява да документира около 40 думи, изречени от папагал, оставяйки след себе си лингвистично наследство, което вдъхновява поколения лингвисти. Този завладяващ пример служи като красноречиво напомняне за това как езиците могат да умрат, когато няма повече говорещи, които да ги поддържат живи.

Истинността на тази история обаче остава под въпрос: феновете отбелязват артикулацията на птицата, докато други я отхвърлят като обикновена фантазия. Въпреки това Хумболт предлага някои доказателства в подкрепа на своя разказ.

В книга, публикувана малко след завръщането му в Европа, той разказва за престоя си при хората от Гуаджибо в селище близо до водопад на река Ориноко. В тази история той описва срещата си с папагал, който говореше езика на атурите, изчезнало войнствено племе.

Хумболт пише: „Последните семейства на Отур все още съществуват през 1767 г. ... По време на нашето пътуване в Майпур те показаха стар папагал, за който жителите казаха - и това е факт, заслужаващ внимание - че не разбират какво казваше, защото говореше езика атуров”.

Въпреки че истината зад тази невероятна история може завинаги да остане неуловима, разказът на Хумболт съдържа някои конкретни подробности относно езика, на който е трябвало да говори папагалът.

Ако това е вярно, тогава тази история е изключително доказателство за това как благодарение на една случайна среща и една интелигентна птица е било възможно да бъде спасен език, който е бил на ръба на забравата.

Илюстративна снимка от pixabay.com