Безопасност зад граница – защо трябва да внимаваме и с нашите сънародници
Мариета Кънчева: Историята на една успешна емигрантка от Луковит, която намери нова начална точка в Гърция
Представете се пред нашите читатели…
Казвам се Мариета Маринова Кънчева от Град Луковит. На четиридесет и три години, разведена. В Гърция съм от десет години.
Какъв беше животът ви в България?
Животът ми в България беше доста труден. Омъжих се на деветнадесет години, а на двадесет вече станах майка. Разбира се посветих се изцяло на детето си, което отгледах с голяма любов. Така и не намерих време да продължа образованието си. Работех в шивашки цех в моя град, доста зле платена професия, но нямах голям избор. Така след доста трудности и размисъл реших, че трябва да напусна България, за да дам на детето си това, което му липсва- по-добър живот.
Защо избрахте да емигрирате в Гърция, а не в Англия например?
Защото за мен тогава Гърция беше най-близкото пристанище. Така го виждах.
Имаше ли кой да ви посрещне, да ви подслони?
За щастие да,има много хора от моя град, добри хора. Много съм им благодарна за топлото посрещане. На петия ден от идването ми бях настанена на работа.
Как се справихте с носталгията? Какво оставихте в България?
Много ми беше трудно. За мен беше истинско мъчение, че си оставих детето, което не се беше отделяло за минутка от мен. В България оставих него и баща ми, който е вдовец от дълги години. Няколко години не можех да преодолея носталгията, а тя сега отново се завръща… Не е лесно да се пребориш с нея, когато се разделяш с любими хора-най-вече със собственото си дете. Живота ни изправя пред много дилеми по пътя ни. Моята подкрепа беше моят син, който не бях виждала близо пет години поради причини от страна на бащата. Той беше единственият смисъл да продължа да се боря и да успявам.
Как дойдохте в Гърция, през коя граница?
През Италия с ферибот. Беше кошмарно пътуване. Пътувах с още три жени от България с един господин с кола. Минахме доста граници и предпоследната инстанция беше Анкона.Там се качихме на ферибот, който пътуваше за Патра. И от Патра с колата си продължихме до Атина.
Колко ти струваше това преминаване през границата?
Да за мен беше кошмарно, защото току-що се бях отделила от детето си и плаках по време на цялото пътуване. Другото, което ми направи тогава впечатление беше, че фериботът беше препълнен, не се намираше местенце дори да седнеш. Пътуването ми струваше 270 евро, които взех на заем…
Когато пристигна в Атина как си намери първата работа? Помниш ли за кого работеше?
Да разбира се. Първата ми работа беше с едно новородено бебче, казваше се Ерико и бях в Саронида.Майката се казваше Ана, а бащата Панайотис. Бяха много добри хора и се отнасяха с мен като с член от семейството.
Как намери тази работа, от графия ли?
Не, намерих я в Хриси евкерия. Помогна ми моята приятелка, която ме посрещна. С пристигането ми в Атина нейната първа задача беше да ме успокои, защото бях постоянно обляна в сълзи. За първи път в своя живот аз напусках родината си. И така – денят беше неделя, вестникът беше излязъл и тя го взе. Започна се дългото четене на обяви, при което вече бяхме набелязали доста. Така след десетки обаждания и рандеву се спряхме на тази работа в Саронида.Не знаех и думичка, но за щастие моята работодателка си беше направила цял речник, защото повечето жени на работа там са били българки. Много позитивна млада жена. Ана ме хареса и така започнах работа с бебето и с по-голямото дете.
Как се справяте с живота в Гърция? Днес в условията на криза е трудно, как това ви се отразява?
За сега успявам някак. Не ми е лесно, защото живея сама и имам доста задължения, но се справям. Кризата се отразява зле на работата ми, но аз съм оптимист и вярвам в себе си и във възможностите си. Не се предавам лесно – боря се. Всичко тук е доста скъпо. Става невъзможно да си позволя много от нещата, които имах като лукса да си поканя фризьорка в къщи, да си купя скъпи дрехи и др. Живота ми доста се промени, но аз вярвам, че нещата ще се оправят.
Как се преборихте с езиковата бариера? Лесно ли научихте гръцки език?
В начало бях доста изплашена, страхувах се, че няма да успея да науча езика. Казвали са ми жени, които работят тук, че езика се научава само за два – три месеца, което не е истина. Имах речник, който дори не отворих. Много ми помогна голямото дете в първата къща, с него много си говорехме. Също така слушахме музика и гледахме гръцка телевизия. След години, когато отворих речника видях колко погрешни преводи има в него. Така след осем месеца аз горе-долу знаех общите неща, но не исках да говоря-беше ме срам с произношението и често Ана се смееше с мен. Каза ми: „Започни да говориш, а аз ще те поправям, така ще научиш по-добре думите“. И така започнах и вече съм усъвършенствала езика, дори пиша.
За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?
Според моите виждания за годините, прекарани тук съм си извадила следните заключения. Гърците обичат да се веселят, обичат да се обличат добре, да ходят на почивки и развлечения, но не всички обичат да работят. Добри са в отношенията работодател – работник (поне аз не съм имала лош работодател). С мен винаги са се държали много добре. Има неща, които не ми харесват-това че лъжат, хитруват и една лоша тяхна черта е расизма. Това се усеща особено напоследък. Аз пътувам с градски транспорт и ми прави много неприятно впечатление отношението им към чужденците. Това е грозно и много неучтиво… Понякога аз съм доста пряма и казвам истини, които не им харесват, но се старая да поддържам добри отношения, защото все пак те ми дават хляба вече десет години и за това съм им благодарна…
Ще успеят ли гърците да се спогодят с тройката, или ще има още по-големи съкращения на разходите?
Нямам мнение по въпроса, но искрено се надявам нещата да се оправят и да тръгнат към по-добро. Ето пак започват да хитруват. Гледам българска телевизия и по нашите новини осмиват Андони Самара, че избра момента, за да си направи операция на очите, за да спечели време и да вижда по-добре. Не мисля, че това е начинът да накара тройката да го помилва с перце. Все пак доста дългове им опростиха…
Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?
Честно казано не. Не съм нападана нито ограбвана и т.н. Работила съм в къщи на хора от висшето общество – не съм отделяна като по-нисша от тях, дори на трапезата им съм вечеряла заедно с тях. Показвано ми е зачитане и уважение. Наистина звучи невероятно, но е факт…
Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?
Много точно казано. Аз имам малък кръг от познати тук и умишлено не създавам нови приятелства. Лично аз съм помогнала за работа и съм подслонила много българки, но много голямо е разочарованието, когато човек, който си мислил и имал дълги години за приятел да те разочарова. Имам две случки в живота, но ми е болно, когато се сетя и не желая да споделя…
Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?
Все още има какво да дам от себе си. Да постигнах и успях за доста от нещата, които си бях поставила като цели, но все още има за какво да се боря. Жалкото е, че нещата в държавата не се оправят толкова бързо. Всичко с времето ще се нареди, аз вярвам в това. Само позитивното мислене и вяра в по-добро бъдеще. Всички хора се надяваме за един по-добър живот…
Как организирате свободното си време?
Свободното си време излизам на разходки с приятели посещавам фитнес зала, често се събирам с компания, в домашна обстановка Посещавам паркове и ходим на излети на различни места.
Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…
Има неща и случки от живота ми, за които искам да крещя буквално. Имах труден брак, насилие от страна на бившия ми съпруг. Не желая да се връщам в миналото, то е отдавна погребано и не съществува за мен. Успях и простих, за да се чувствам добре и да мога да продължа напред…
Бъдещето ви е тук или в България?
Трудно е да се отговори на този въпрос – и двете държави са в дълбока криза. Не виждам за сега бъдеще в България. Оставам в Гърция и ще опитам да оцелея както го правя дълги години.
