От днес започват седемте седмици на Великия пост

Днес, седем седмици преди Великден, започва най-строгият пост в годината - Великденският.

През тази година Възкресение Христово или Великден за православните християни се пада на 12 април.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "преддверие на божественото покаяние" или Голяма Четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.

Великденските пости са най-строгите в годината и през тях са забранени църковните бракове.

Великият пост (или Велики пости, Света Четиридесетница) е период от седем седмици в християнството, който предхожда най-големия православен християнски празник - Възкресение Христово. Това е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.

Великият пост е подвижен период в църковния календар в зависимост от това кога се пада Великден, който също е подвижен празник, и започва по традиция седем седмици преди Великден.

Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Исус Христос (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.

Седем седмици Постът включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица, която завършва с Възкресение Христово.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица (Лазаровден) на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя (Цветница или Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Христос, който е прекарал четиридесет дни в пустинята в пост и подготовка за своята жертва за човека.

Постът е време, в което трябва да преосмислим поведението си и да се пречистим тялом и духом. За този период е създаден специален сборник с песнопения, т. нар. Постен триод, който съдържа кратък канон обикновено с покаен характер за всеки ден от поста.

Целта на постите е чрез въздържание - не само от определени храни, но и от лоши мисли и дела да се посрещне достойно Възкресение Христово.

Смирение на душата Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни и най-вече на тези с животински произход не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.

Постенето без духовно пречистване не е пост, а обикновено въздържание или диета. Истински вярващите християни трябва да се въздържат от пороци и страсти. Те трябва да се стремят да изкоренят лошото от сърцето и душата си, да се опитат да простят нанесените им обиди.

Постенето е отказ не само от блажна храна, но и от зрелища и забавления, също така и от секс, дори за брачните двойки. Забранява се гледането на телевизия. Църквата определя поста като аскетичен подвиг, който изисква предварителна подготовка.

Решите ли да спазите постите, опитайте се да подготвите тялото си, като започнете да постите всеки сряда и петък през годината. Преди да постите, посетете духовно лице - свещеник, който да благослови поста ви и да ви напътства през това изпитание.

Какво е забранено По време на поста не се консумират:

месо и месни продукти; мляко и млечни изделия; яйца. Тези ограничения важат през целия период на поста, освен ако няма специално разрешение според църковния устав.

Какво е позволено Менюто през Великия пост е изградено основно от растителни храни:

зеленчуци и плодове; бобови култури; зърнени храни и хляб; ядки и семена. В по-голямата част от дните е разрешена храна, приготвена с растително масло. В определени по-строги дни обаче се препоръчва храната да бъде без олио. За постни се считат и безгръбначните морски дарове като миди, октоподи и охлюви.

Кога се разрешава риба По време на Великия пост риба се допуска само на определени празници. През 2026 година това са:

25 март – Благовещение; 5 април – Връбница (Цветница). В тези дни, според църковния календар, е позволена консумацията на риба, въпреки че останалите ограничения остават в сила, пишат от блиц.бг.